Димана Йорданова - повечето от читателите вероятно вече са се докоснали до провокативните й стихове, които буквално те отнасят с абстрактността си сякаш в друго измерение, в друго време, карат те да чувстваш, плачеш, да се тресеш от емоции... Щом един стих може да ти даде всичко това, как бихме могли да наречем един такъв автор - не, със сигурност не поетеса, както тя самата не обича да я наричат, не бих я нарекла и поет - бихме я нарекли творец, защото само творците умеят да влязат в душата ти, да извадят всяка една скрита частица от нея, да я разтърсят и да я върнат обратно. Променена. Димана рядко дава интервюта, но се съгласи да сподели с читателите на dama.bg откровените отговори на въпросите, които й зададохме. Носител на първа награда на Международния конкурс за поезия и литература „Алда Мерини” в Италия, Димана е автор на стихосбирката "Жената и мъжете, които бях", която можете да намерите в книгоиздателската мрежа.
Как би описала себе си с три думи?
Дойдох, видях, победих (се).
Как биха те описали другите ако имаха само три думи?
Нека отговорят другите. Не бих могла да знам . Но ако и трите думи са много мили, няма да са за мен.
Кога започна да пишеш и има ли нещо, което те провокира да го направиш?
Не помня точната дата. Просто е - имах нужда да говоря, а нямаше с кого. Трябваше да дам шанс на отчаянието да си поеме въздух, през корема, дълбоко и категорично, защото болката е толкова странно животно, че умира само когато си му позволил да диша.
Мечтала ли си да станеш известен автор?
Изобщо не съм мечтала да ставам дори автор. Единственото, което има значение за мен, е да пиша, да превръщам депресията в експресия. Какво се случва после с текстовете ми не е моя работа. Те стигат там, където някой ги чака. Това са неконтролируеми маршрути, няма как да ги изчислиш, да ги предвидиш. Самата мисъл да създаваш с идеята да станеш популярен, за мен е безкрайно глупава.
Колко време ти отне да напишеш стихосбирката и колко да я издадеш?
Зря три години. Вися във въздуха, без намерение да пада върху хартия. Но се случи, когато беше наистина узряла, така както плодът узрява : отвътре. И излезе за по-малко от месец.
Трудно ли се издава книга в България?
Зависи каква е книгата. Зависи кое е издателството. Зависи кой си ти, коя е майка ти, кой е баща ти. Зависи качество ли предлагаш, качество ли търсят. Зависи кое наричаме „трудно”. Зависи още от сто неща. В моя случай просто оцениха думите ми, без да имам, когото и да е зад гърба си.
Стиховете ти могат да бъдат наречени абстрактни. Има ли нещо, което те вдъхновява да пишеш именно такива стихове?
Това нито е моят стил на писане, нито харесвам отвлечени текстове и когато чета. Аз съм закотвена в предметността и там ми е сигурно, там съм аз. Хубаво е да не си единственият, който знае „какво е искал да каже авторът”.
Кои мъже беше?
Онези, които не успяха да бъдат себе си сами.
„Не прогонвай всички демони, все някой трябва да ти пише стихотворенията.“ – Кои са твоите демони? Кога се появяват?
Моите демони са си под моето легло. Не се появяват, защото никога не си тръгват. Там са си, просто понякога спят. Вече знам кога да ги будя. Знам и кога да ходя на пръсти.
Обожаваш котките – имаш ли такива?
Цяла армия са и ме имат повече, отколкото аз тях.
„Завинаги е най-разплаканата дума“ – имаш ли твое „завинаги“ в живота си?
Вече не. Точно затова смятам думата за разплакана. Защото винаги я изоставят.
Защо не харесваш думата“поетеса“? Като какъв тип творец би определила себе си?
Не харесвам много думи, защото ги асоциирам по мой начин. Поет? Толкова ли е трудно жена да бъде наречена поет. Не мисля.
Мислила ли си да напишеш роман или стиховете са твоето призвание?
Нямам призвание. Утре може да реша, че не ми се пише вече, а ми се плете на една кука, да речем. Аз разполагам с езика, което е плюс, но опитният език е просто средство, нужно е много повече. Стиховете са особено емоционално състояние, а прозата иска история, разказ, послание. Ако реша, че трябва да бъдат казани, ще бъдат. Ако не, ще остана в поезията или ще си купя една кука.
Имаш ли любим автор/поет/книга?
Има текстове, които са ме замисляли, приклещвали, освобождавали. И с това са ме променяли. Любими не знам дали са, по-скоро важни.
За какво мечтаеш?
За хегемония на сърцето.
НАЗАД
