10 мисли на Стивън Фрай за любовта, депресията и смисъла на живота

Британският актьор, комик, журналист, писател, поет, режисьор, сценарист и драматург Стивън Фрай се отличава с безупречно, класическо владеене на английския език, широка култура, ерудиция и елегантен начин на изказване. Близък приятел на любимия ни Хю Лори, през 2007 г. Фрай бива удостоен с награда за цялостното си творчество на церемонията по връчването на Британските комедийни награди. Той често участва в дебати на атеистична тема, а също така е открит защитник на правата на гейовете.

Ето и на какви ценни съвети ни учи самият той, относно възхода и падението на душата, за любовта, депресията и смисъла на живота.

Запомнете, че в днешния свят преди таланта, енергията, концентрацията, целеустремеността и всичко останало, за което се сетите, стои добротата. Колкото повече доброта и жизнерадост внасяме в ежедневието си, толкова по-добър ще бъде и самият свят. Свят на доброта и жизнерадост, така този свят винаги е по-добре. А всички важни думи като сила, справедливост и истина, не биха били незначителни спрямо величието на добротата. 

Когато водят разговор, те винаги говорят за себе си. "Аз трябва да направя това, имам нужда от онова..." - всичко започва с "аз имам нужда". Ето защо много хора не ги харесват и почти никога не получават това, към което се стремят. Помнете, че за да успеете, трябва да се интересувате не само от себе си и нуждите си, но и от обкръжаващите ви. Само така бихте привлекли вниманието им с вашата топлина и чар. 

Аз самият много пъти слагам ръка на гърдите си, усещам ритъма на сърцето си и как кръвта, която циркулира в тялото ми, ме изпълва с огромна сила и енергия. Не, тя не е вълшебна, тя е просто силата на живота ни. Това да устоиш на трудностите, да създаваш, да се размножаваш, да се наслаждаваш на всичко около себе си, да се забавляваш и променяш. В това се крие простичкият смисъл на живота. Не сте ли съгласни?  

Веднъж се замислих защо да не издам книга, която да бъде полезна за света. И така тя може би щеше да носи заглавието "Стивън Фрай - за това как да бъдем щастливи: успехът е гарантиран!" Хората, които биха я купили, бързо щяха да установят, че тя се състои от празни страници, а единствено на първата щеше да бъде написано: "Спрете да се самосъжалявате - само така ще бъдете щастливи!" А останалите щяха да са предназначени за рисуване или записване на интересни и различни идеи. Дали всички биха си помислили, че това е лесно? Със сигурност, но то всъщност не е. Дори напротив - адски трудно е! Защото всички ние винаги се самосъжаляваме и оплакваме, а в крайна сметка това не е целта в живота ни, нали така? 

Понякога много ми помага да мисля за настроението и чувствата си така, както мисля за времето. Ето и няколко очевидни факта, които ми идват на помощ в този момент: времето е реално, то не може да се промени, ако единствено ние искаме това. Ако е мрачно и всеки момент ще завали, ние няма какво да направим, защото това просто ще се случи. Но когато слънцето отново изгрее, това несъмнено ще повлияе и на нашето настроение. Същото се случва и с нас - ако сме в депресия или тъжни, или апатично настроени, или просто извън контрол, това просто ще бъдем самите ние. Грешно е да мислим, че нашите сетива са илюзорни, те са си напълно реални и никой не е виновен за това. И така, както се примиряваме с времето, трябва просто да се примирим и с факта, че животът понякога изглежда така. Днес просто е лош ден, в който вали и аз не мога да променя това! Но пък утре може да изгрее слънце и да се случи нещо хубаво!

Много хора смятат, че тяхната самореализация и оценка би могла да предотврати световни факти като например, че в Китай има много китайци, че в Англия живее кралското семейство, че капитализмът, комунизмът или атеизмът са абсолютно реално съществуващи неща, някога или някъде. Изключение може да бъдат само собствената ни суета, лекомислие и неспособност да се вземем в ръце. Затова в този случай обръщайте повече внимание на себе си, отколкото на света.

Имам една теория - повечето от бедите на нашето глупаво и опияняващо съвремие се дължат на факта, че понякога трябва да се научим, че едно извинение няма да ни коства нищо толкова драматично. Хората днес би било добре да казват по едно простичко "Извинявам се!" за предателството, небрежността, измамата, насилието, липсата на доброта, суета и подлост, но не и за мотивите, вдъхновили ги да направят нещо гениално, създадено от порива на сърцето им. Макар и понякога да не се случва точно по начина, по който сме си го представяли, стига да не е навредило на никого, няма нужда от извинение. Но само при това условие!  

Парадоксално е, че самоомразата е един от основните симптоми, който би отхвърлил клиничния нарцисизъм. Разговорите за това колко сме добри, как всички ни се възхищават и как вярваме, че само ние заслужаваме най-доброто, по-скоро биха ни навредили, отколкото да бъдат в наш плюс. 

Вероятно самият аз сега съм по-щастлив, отколкото когато и да било. Но все пак трябва да призная, че за да достигна сегашното си ниво, съм претърпял много - недоволство, нервност, тревожност и дори отчаяние. Некрозата на душата е единственото непростимо престъпление към самите нас, което може пряко да повлияе върху това как се чувстваме и дали сме щастливи.

Ако се замислите, любовта не крие някакво основание в себе си и именно това я прави толкова прекрасна! С цел се размножаваме, взимаме решения, поемаме отговорности, но стане ли дума за нея - тя е просто това, което е. Също както виното, изкуството и красотата - нещата, заради които си струва да се живее.