Всички майки се притесняват за децата си, и това е нещо хубаво, но понякога загрижеността се превръща в патологична тревожност, която вреди както на майката, така и на самото дете.
Днес сме подбрали 10 признака, които показват, че може би сте прекалено загрижени и по този начин обсебвате децата си и им пречите да се развиват. Ако откривате себе си в следващите редове, имаме и няколко съвета как да се справите с проблема.
1. „Ако детето ми се изцапа, преди да дойдат гостите, ще го преоблека.“
Тази постъпка не е продиктувана от желанието на детето да му е добре, а показва желанието на майката да бъде перфектна във всяко едно отношение.
Действията и мислите ви са насочени към това какво ще си помислят хората за вас. Искате те да видят, че детето ви е просто съвършено, а вие сте напълно посветени на майчинството и то наистина ви се отдава. Ако другите ви хвалят, се чувствате страхотно, иначе изпадате в съмнения дали се справяте добре.
2. „Ако детето ми не може да направи нещо само, винаги ще му помогна.“
Вярвате, че ако другите деца са в състояние да направят нещо, то и вашето детето може да го направи. Но в такива моменти не взимате под внимание, че детето ви самостоятелна личност със собствени способности и желания. Обсебващите родители обвиняват себе си и детето си за нещата, които то не може да прави, макар и да няма никой виновен в случая.
Това поведение може, първо, да срине самочувствието на детето, защото то винаги ще усеща, че не е достатъчно добро. Второ, може да доведе до слабо представяне в училище, защото детето винаги ще разчита на вашата помощ. По-добре приемете, че всяко дете е отделна личност и никой не е добър във всичко – позволете на детето ви да се развива в онези области, в които е най-добро.
3. „Когато детето ми има свободно време, се притеснявам и се опитвам да му намеря занимание.“
Има две обяснения за такова поведение – или искате детето ви да е перфектно и гледате на постиженията му като възможност да се хвалите пред другите майки, или се страхувате, че детето ви ще отдалечи от вас, ако само избира заниманията си. Такива деца имат толкова много уроци, задължения и хобита, че нямат една свободна секунда за себе си. Те никога не са вкусвали свободата и не са имали възможност да разберат какви всъщност са техните собствени интереси.
Когато такива деца пораснат, те не могат да поемат отговорност и не знаят какво да правят с живота си.
4. „Ако детето ми отиде някъде с приятели, планирам какво ще правят.“
Веднага щом детето порасне малко, то си намира приятели. Това обаче ви хвърля в паника, защото не можете да контролирате ситуацията. Когато детето ви отиде на разходка или на гости, вие се опитвате да планирате какво ще правят там, давате му идеи и наставления, искате да получите телефонните номера и адресите на приятелите на детето ви.
Това поведение лишава детето от независимост и може дори да предизвика подигравки в училище, защото детето се превръща в „мамино детенце“.
5. „Когато детето ми е тъжно, обвинявам себе си.“
Вие напълно сте забравили за собствения си живот. Непрекъснато сте стресирани и раздразнени. Ако си купите нещо за себе си, се чувствате виновни.
Когато детето ви порасне, се опитвате да го предпазите от всякаква тъга и му съчувствате прекалено много, ако сгреши или нещо се обърка. За да бъде психически здрав един човек, той трябва да преживее всички видове емоции и сам да се научи как да се справя с негативните. Ясно е, че искате детето ви да бъде щастливо, но това не е начинът.
6. „Ако детето ми иска да се научи да кара скейтборд с приятели, ще му забраня.“
Всяка идея на детето ви събужда тревога. Вероятно някога сте забранявали на детето ви и да се люлее на люлките, защото са били твърде опасни, нали?
Искате животът на детето ви да бъде предвидим, за да сте спокойна, но не можете да предвидите всичко. Може би така предпазвате детето ви, а може би и му отнемате много от радостите на живота.
7. „Ако моето дете, иска да спечели пари по време на ваканцията, сама ще му намеря работа.“
За да защитите детето ви от несправедливи работодатели, вие решавате сама да му намерите безопасна работа. По този начин детето не може да се научи да взима решения, да преценява рисковете и да анализира различните възможности. Освен това най-вероятно не взимате предвид желанията му, така че детето не може да научи и нищо полезно в областта, в която иска да се развива. Оставете го да се оправи само, за да научи някои ценни уроци.
8. „Родителите трябва да защитават децата си от всякакви рискове.“
Детето ви има много строг график и ако нещо се обърка, започвате да се притеснявате. Вашето дете е изолирано от съучениците си и от други хора. Това поведение може да ви докара пристъпи на истерия, а детето ви цял живот ще изпитва затруднения да общува с околните.
9. „Проверявам всичко, което приятелите на детето ми му препоръчват да чете, гледа и слуша.“
Вие се държите като някакъв шпионин, а това никак не е хубаво. Между вас и детето ви ще има разбирателство само ако си имате доверие. По-важно е да научите детето си как да се държи в социалните мрежи, как да разпознава рисковете и т.н., отколкото да контролирате всяко негово действие.
10. „Когато детето ми се прибере у дома от училище, въздъхвам облекчено.“
Вие се усмихвате и изглеждате щастлива, когато детето ви се прибере вкъщи, но по този начин само се опитвате да скриете безпокойството си, че нещо ще се случи на детето ви или че то ще се отдалечи от вас. Започвате да помагате на детето си за всичко: почиствате стаята му, гладите му дрехите, избирате гимназията, в която ще учи, избирате компанията, в която да отиде на стаж... Когато детето ви порасне, има два варианта: То няма да може да взима решения само или постоянно ще спори с вас, защото иска най-накрая да бъде независимо.
Ако сте събрали само 1-2 точки по тези показатели, притеснението не ви е чуждо, но всичко е наред. Ако обаче сте се разпознала в повече от тези ситуации, е време да преосмислите поведението и отношението си към детето ви, тъй като родителската тревожност оставя трайни щети върху самочувствието и способностите на детето да се оправя само в живота. Ако постоянно кръжите около детето си, то никога няма да се чувства сигурно без чужда помощ и ще изпитва вечен страх от бъдещето.
Не обсебвайте детето си, не се престаравайте в грижите, а го научете да взима свои решения и да се учи от грешките си. По този начин и връзката ви ще бъде много по-стабилна и здравословна.
НАЗАД
