1. Осъзнах, че не мисля за това как ще изглеждам в очите на останалите, а как изглеждам в собствените си очи.
2. Започнах да се занимавам със спорт, не защото искам да отслабна, за да се харесвам на мъжете, а защото искам да съм в добра кондиция и да се харесвам на самата себе си.
3. Установих, че все по-малко време прекарвам през телевизора и все повече - с книга в ръка. А книгите, които чета, започнаха да стават все по-философски, все по-търсещи отговори, провокиращи.
4. Започнах да казвам "Не", когато искам да кажа "Не". А не както преди - да казвам "Да", надявайки се другият да усети, че зад моето "Да" всъщност е скрито притеснено "Не".
5. Оказа се, че да планирам почивката си сама, е изключително приятно и зареждащо занимание. Изобщо... оказа се, че предпочима да оставам сама вместо да съм в неподходяща компания.
6. Когато мисля за бъдещето, спрях да си рисувам натоварени с негативизъм сценарии и да изпълвам сърцето си със страх. На мястото на страха засях вяра, надежда и любов.
7. Вече не се притеснявам да се извинявам. Не се боря да запазя на всяка цена целостта на егото си. Не се стремя и да го наложа.
8. Дадох си сметка, че вече не искам да бягам от конфликтите. Не искам да затварям очите си. Не искам да пазя на всяка цена зоната си на комфорт. Но осъзнах и че не искам да търся конфликта на всяка цена, само за да изтъкна правотата си. Просто си дадох сметка, че няма смисъл да се влиза в ненужни битки. Нито да се бориш за ненужни каузи...
9. Спрях да мисля за познатия начин на живот като за единственото, което ме определя, единственото, което ми дава сила, единственото, което ме кара да се чувствам здраво стъпила на краката си. Спрях да се страхувам от промяната и започнах да я посрещам с отворени обятия. Нещо повече - започнах да я търся, да я провокирам - в живота си и в себе си.
НАЗАД
