Да бъдеш родител никога не е било лесно. Няма начин да се заобиколи и никакви лъжи не могат да променят това. Няма специална формула за справянето с проблеми и в различните краища на света има различни подходи. Различните култури имат свой соблствен начин на готвене, обличане, комуникация с останалите и разбира се – начин на възпитание.
Това, което е считано за норма в нашето общество, може да не е приложимо за родителите на хиляди километри от нас. Не зависи само от религията или правилата на живот, но и ценностите. И все пак целта е една и съща – да се възпита независимост и увереност у хлапетата, както и те да се превърнат в продуктивни и ценни личности, когато пораснат.
Майките и татковците могат да вземат пример от позитивните примери от различните краища на света, които сме подбрали. Вижте кои са те!
18. Гватемала: Споделянето не е най-важното
Мнозина от нас са възпитавани, че споделянето е изключително важно и сме свикнали с това. Но знаете ли, че в Гватемала не е често срещано? Това има и своята позитивна страна – когато детето не е длъжно да се отказва от своя любима вещ, за да я даде на другарчето си, то не изпитва неприятното чувство на непрекъснато очакване кога ще се раздели с нещото, което му доставя удоволствие.
17. Франция: Без бебешки говор
Майките във Франция не толерират бебешкия говор в дома си. Всъщност е нормално да се говори на бебетата с нормален глас и на съществуващ език, независимо дали френски или английски. Според тях това стимулира зрялост у децата им и ги учи на уважение. Вероятно на това се дължи факта, че децата в тази страна по всеобщо мнение са много възпитани, слушат децата си и са тихи, когато са навън с родителите си.
16. Аржентина: Времето за сън не трябва да е по-дълго от времето, прекарано със семейството
В Аржентина децата стоят будни до късно и не спазват обичайния за нас режим „в 8 вечерта – в леглото“. Не е само това – те също така често придружават родителите си на партита и социални събития, независимо дали приключват рано, или късно. На следващата сутрин хлапетата имат възможност да се наспят, а резултатите показват, че всичко това се отразява благоприятно на развитието им и малките са щастливи, че имат възможност да участват в семейните дейности.
15. Япония: Много е важно да поздравяват хората
За майките в Япония и Франция поздравяването на хората със „здравей“ или махането за довиждане е от изключителна важност. Те учат децата си как да бъдат дружелюбни по същия начин, по който ги учат на азбуката или числата. Този жест на уважение помага много на по-свитите и интровертни деца, тъй като се научават как да подхождат към останалите.
14. Финландия: Домашното не е голяма работа
Докато милиони деца по света се учат как да преминават стандартизирани тестове и изпити, децата във Финландия се подготвят за живота. Образователната система много помага за това – класовете са малки (не повече от 7 ученици) и подходът на учителите е много по-персонализиран и съобразен с индивидуалните нужди на детето. Няма оценки, състезания или сравнения между учениците или училищата, а хлапетата учат със свое собствено темпо и не само защото наближава важен изпит.
13. Германия: Без играчки!
В Германия на играчките не се гледа с особено добро око – логиката е в това, че децата, които не си играят с неодушевени предмети, ще могат да развият критичното си мислене по-силно от тези, които се забавляват с играчки. Това също така им помага да се предпазят от пристрастяващи пороци. Освен това децата тръгват на детска градина още на 3-годишна възраст, а там не са позволени играчките, игрите и приспособленията за рисуване. Учителите споделят, че така децата намират интересни начини да прекарват времето си и се учат непрекъснато на нови способности.
12. Япония: Оставете ги да се бият
Този подход няма да се хареса на много майки, но нека изясним нещо: децата не се бият така, че да си причинят вреди. Ако нещата отидат в тази посока, родителите със сигурност ще се намесят. Но идеята е, че майките и татковците оставят хлапетата да се сборичкат, за да могат да се научат да се справят сами с конфликтите. Също така децата не биват наказвани и предупреждавани, а само наблюдавани и ако се сметне за необходимо, родителят или учителят може да поговори на четири очи с тях.
11. Дания: Децата играят навън, независимо какво е времето
Повечето родители не пускат децата си да играят в дъжда или снега от страх да не се разболеят – знаем колко лесно се случва това при хлапетата. Но майките в Дания и Норвегия игнорират температурните промени и позволяват на хлапетата да излизат във всякакво време. Това може да е много полезно за здравето – освен, че децата се каляват, това помага и да спят по-дълго и да заспиват по-лесно. Разбира се децата са облечени много добре и затова често срещана фраза в скандинавските страни е „Няма лошо време, има лошо облекло“.
10. Норвегия: Децата поемат рискове
В Норвегия родителите вярват, че децата трябва да поемат рискове като например да се катерят по-дървета, защото това помага на хлапетата да преценяват ситуациите правилно. Родителите не бдят постоянно над малките и това изгражда у тях силна независимост. Поемането на рискове носи на децата позитивен опит и вълнение.
9. Великобритания: Учат се на скромност
Докато у нас майките са заети да си правят селфита с хлапетата, които да публикуват в социалните мрежи и да се хвалят с постиженията на малките, майките във Великобритания учат децата си на скромност. Това включва всичко – от език и комплименти до нещата, които ядат и пият. Малките британчета от ранна възраст имат богат речник, могат да говорят ясно и правилно. Хлапетата са възпитавани, че не трябва да се хвалят и знаят какво е „негативна учтивост“ или именно, че трябва да дават пространство на хората.
8. Индия: Семействата трябва да спят заедно
За индийците е странно децата да си имат собствени стаи и те спят в същото помещение с родителите си до 6-годишна възраст. Окуражавани са да спят по същото време като останалите деца и да се приспиват взаимно. Майките от Индия също така не ползват колички, а държат децата си на ръце, а спането в едно легло също е широко разпространено като начин за изграждане на силна връзка с хлапетата. Тези навици укрепват семейството и учат всичките му членове на екипна работа и добра комуникация.
7. Корея: Децата не похапват между храненията
Децата в Корея не похапват между храненията. Повечето родители имат стриктен график на ядене и децата имат по три фиксирани хапвания на ден. Корейците смятат, че така децата се научават да ценят храната по-силно и да се хранят по-здравословно. Друг любопитен факт е, че в ресторантите там няма детски менюта – не знаем дали и как работи, но хлапетата не се оплакват.
6. Полинезия: По-голямото дете отглежда бебето
Мисълта да оставите бебето си с по-голямото, но все още мъничко дете, ви се струва плашеща? За родителите от Полинезия обаче това е съвсем нормално. Щом малкото може да ходи, време е грижите за него да бъдат поети от по-голямото братче и сестриче. Това е част от културата на страната и учи както по-малкото, така и по-голямото дете на важни уроци и изгражда силна връзка помежду им.
5. Виетнам: Ученето на гърне започва от 6-ия месец
Във Виетнам децата се научават как да ползват гърнето до 9-ия си месец, а обучението започва около 6-ия. Идеята е децата да могат да ползват тоалетната съвсем сами до 2-рата си годинка. Може на този етап да не ви звучи странно, но изчакайте – децата се научават да ходят до тоалетната всеки път, в който чуят подсвиркване. Начинът е съвсем простичък – когато детето ползва гърнето, родителите подсвиркват и така хлапето винаги свързва този звук с това.
4. Швеция: Нека децата играят спокойно
Майките от Швеция се опитват да не контролират децата си, а да ги научат на самоконтрол. Така хлапетата могат да взимат решения от ранна възраст, вслушвайки се в собствения си глас. Дори детските градини в Швеция нямат огради – да, точно така, дворът е отворен, а децата се учат да си играят сред природата и да практикуват самоконтрол. Разбира се учителите ги наблюдават и ги хранят с плодове. Основната цел е децата да се свържат с природата и да могат да се грижат за нея, когато пораснат. Хлапетата, отгледани по този начин, имат по-добри двигателни умения, в по-добра форма са и боледуват по-рядко.
3. Дания: Позитивни думи за позитивни мисли
Дания е една от най-безопасните и щастливи страни в света и това е популярен факт. Но всичко започва още от децата – датчаните ценят силно семейството, автентичността и емпатията и имат уникален начин на отглеждане на хлапетата. У малките се възпитава позитивно мислене и често им се говори по окуражителен начин. Родителите се стремят да покажат на децата дори и позитивната страна на ситуация, която ги е оставила разочаровани – така например, ако детето страда, че уикендът е свършил, родителите му напомнят, че новата учебна седмица крие нови възможности да видят отново приятелчетата си и да научат нещо ново.
2. Италия: Без избухвания
Италианците не позволяват на децата си да избухват. Това не означава, че дисциплинират хлапетата като войници и ги наказват при най-малкото мрънкане. Просто не им обръщат внимание, когато това се случи. Така децата се уморяват и просто престават и започват да се държат прилично. В крайна сметка те научават, че избухванията и тръшкането няма да им донесат никакви ползи и са далеч по-послушни.
1. Австралия: Игра навън? Само с шапка!
В Австралия шапката е всичко. Без шапка няма игри навън, а какво остава за каране на колело! Това е поради честите температурни промени, които могат силно да повлияят на децата заради деликатната им кожа. Шапките дори са заложени в училищните униформи, а децата, които не носят своите, нямат право да играят навън.
НАЗАД
