Спокойно можем да разделим родителите на два типа – онези, които като хеликоптери кръжат около децата си и се опитват да ги предпазят от всяка опасност, и онези, които го дават малко по-лежерно и дават на децата си много свобода.
Цял ден можем да спорим за плюсовете и минусите на двата типа, но най-важното е какво работи при теб и твоето семейство. Факт е обаче, че има много неща, които едните родители не могат да проумеят за другите.
Ако ти си от втория тип родители, които дават много свобода на децата си, тези 20 неща определено ще ти се сторят странни и невероятни:
1. Да стоиш по цял ден на детската площадка, за да пазиш 10-годишния си син, който си играе с приятелите си. Не е ли достатъчно голям, за да играе навън сам?
2. Болката в кръста, която изпитваш след като с часове си пазела детето ти да не се нарани на някоя от онези площадки, за детски „фитнес“.
3. Острата болка, която пронизва сърцето ти след всяко „Мога и сам да го направя!“.
4. Постоянната студена влага по ръцете ти. Ръчичките и на малките, и на големите деца, доста се потят особено когато те държат ръка... по цял ден.
5. Нервните тикове, които получаваш, когато оставиш детето ти да измайстори или сготви нещо само. Хем искаш детето ти да се забавлява, хем умът ти е зает само с бъркотията, която неизбежно ще се получи.
6. Да прекарваш всяка сутрин в спорове какво да облече детето ти за училище. Ако иска да избира само дрехите си – може да почака до университета (най-рано – до гимназията).
7. Безпокойството, което те обзема, когато си помислиш как детето ти (дори да е новородено) ще отиде в университет или ще се изнесе. Какво ще правиш без него?
8. Неописуемата паника, която те обзема, когато извърнеш поглед от детето си и след една секунда то вече е изчезнало.
9. Онзи тъничък гласец в главата ти, който ти нашепва да се отпуснеш и да оставиш решенията на останалите членове на семейството. Но... този глас много добре знае, че никога няма да се вслушаш в него, затова би било хубаво просто да млъкне.
10. Чувството за надвиснала беда, когато видиш, че ти звънят от училището на детето ти. Нещо лошо е станало, нали?
11. Какво е да спориш с детето ти за някаква си тухличка от „Лего“. Все пак ти знаеш по-добре как се строят космически кораби и е хубаво да се поучи от теб.
12. Да търсиш в Гугъл как да махнеш точката от перманентен маркер от долната част на стол. Да, никой няма да види точката, но ти знаеш, че е там.
13. Как се превръщаш в папагал, когато повтаряш една и съща команда отново и отново: „Моля те, сложи си обувките“, „Моля те, сложи си обувките“, „Обувките те, моля те“... „Обувките!!!“
14. Нуждата да отвориш вратата на колата за детето ти, да го гушнеш и тогава да го пуснеш на земята. Или да си го носиш по този начин из магазините или до вкъщи.
15. Странната закономерност между децибелите на гласа ти и всяка непозволена крачка, с която детето ти се отдалечава от теб. От мило и нежно обръщение, името на детето ти скоро се превръща в заплаха – „Мишо... Мишо. Мишо! Мишо!!! МИШО!!!!!!!“
16. Колко много се ядосваш, когато разбереш, че детето ти не си е изяло домашно приготвения сандвич, а го е заменило за пица от лавката.
17. Неизчерпаемото желание да надписваш всяка вещ на детето си.
18. Лепкавият слънцезащитен крем по ръцете ти... Да, днес е мрачно, но слънцето може да се покаже по някое време!
19. Когато започне да ти се върти свят от всичката информация върху листовката на новия сироп за кашлица на детето ти. Да, лекарят ти каза по каква схема да го пиете, но е добре все пак да прочетеш листовката около пет пъти, за всеки случай.
20. Радостта, която изпитваш, когато детето ти те помоли за помощ, независимо на каква възраст е, защото любовта ти към него е безгранична и винаги би искала да му помогнеш.
НАЗАД
