Какво е токсичната връзка? Връзка, която те отравя - чувствата ти, мислите ти, живота ти. Връзка, която те наранява. Връзка, която те затваря - за другите, за света, за теб самата.
Връзка, в която рационализираш, оправдаваш и приемаш неприемливото поведение на другия. Отново и отново. Връзка, в която прощаваш, дори когато не са ти поискали прошка. Връзка, която ти вреди, но в която въпреки всичко седиш. Защо??? Ето защо...
3 начина, по които токсичната връзка те държи вързана
1. Сексуалното привличане
Начинът, по който телата ви си взаимодействат, е толкова пламенен, изгарящ, изпепеляващ, че в момента, в който сте заедно, сякаш въздухът се наелектризира. Привличате се като магнит и това е видимо с просто око. Но ще ти напомня нещо. Една реплика от филма "Тотална щета". Главната героиня, Ейми, споделя със своя приятелка, че мъжът, с когото е в момента, не е мъжът, с когото е правила най-хубав секс. А отговорът на приятелката й е: "Не ти трябва мъжът, с когото си правила най-хубав секс. В момента той е в затвора и ти източи кредитните карти". Така че, скъпа моя, не ти трябва мъжът, с когото си правила най-хубав секс. А и повярвай ми, когато имаш правилния човек, тогава ще имаш и наистина най-хубавия секс.
2. Представата как изглеждате заедно
Знаеш, че изглеждате като двойка-мечта. Сякаш сте създадени един за друг. И просто ти се иска това наистина да е така. Струва ти се, че, ако останеш още малко, ако опиташ още малко, ако потърпиш още малко, наистина ще се получи. Наистина ще се превърнете в двойка-мечта. И затова оставаш, опитваш, търпиш. Чакаш, преглъщаш, мълчиш. И се надяваш. Надяваш се другият да види връзката ви по начина, по който я виждаш ти. Надяваш се да се промени. И забравяш, че една лъжа, повторена 100 пъти, не се превръща в истина. Превръща се в 100 пъти повторена лъжа, която те отдалечава от истината. А истината е, че двойката-мечта не изглежда такава, а е такава. И при нея не е нужно да търпиш, преглъщаш и мълчиш. Защото двойката-мечта е мечта и за двамата. И се гради и от двамата.
3. Измамният комфорт на познатото
Имаш чувството, че другият те познава по-добре и от теб самата, а ти - че го познаваш по-добре и от него самият. Няма какво да те изненада, нито е нужно тепърва да се разкриваш и да сваляш пластове от себе си... Всичко това би било прекрасно,... ако беше достатъчно. Но не е. Това, че другият те познава и знае как ще реагираш, не значи, че реакциите ти го интересуват особено. Нито че се съобразява с тях. Просто защото е свикнал да се съобразява само със себе си. Да мисли за себе си. Да се интересува от себе си. И въпреки това се връщаш при него. Защото не можеш да си представиш, че можеш да обърнеш гръб на близост като вашата. И не осъзнаваш, че всъщност обръщаш гръб на себе си. Пренебрегваш себе си. Връщайки се при него, бягаш от себе си.
Време е да спреш.
Време е да прогледнеш.
Време е да избереш.
Себе си.
Просто защото той никога няма да избере теб. Бори се за теб, само когато е на път да те изгуби. Но спечели ли те отново, започва да те пренебрегва отново.
Време е да се погрижиш за сърцето си.
Време е да започнеш да цениш себе си.
Време е да продължиш.
Далече от него и по-близо до себе си.
НАЗАД
