„Майка“ е нещо като синоним на „постоянно притеснение“. Умът ни никога не спира да се тревожи за децата ни, измисляйки често най-налудничави сценарии.
Тази тревожност се заражда в нас още щом научим, че сме бременни, и продължава докато... всъщност тя продължава цял живот. Да бъдеш майка няма „срок на годност“ – ние завинаги оставаме майки на нашите скъпоценни деца.
Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.
Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото и денем и нощем
в тях огън до болка гори!
Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице.
А ето ги и 30-те неща, за които мислят само майките:
По време на бременността:
- Не бива да казвам на приятелите и семейството си, докато не съм поне в третия месец, за да не урочасам нещата.
- Дали детето ми се развива нормално?
- Надявам се детето ми да не прилича на... (тук добави името на роднина на мъжа ти). Боже, опази!
- Ами ако детето не проплаче при раждането?
По време на раждането:
- Всичко ли му е наред? Има ли си всички пръстчета?
- Диша ли правилно? Криете ли нещо от мен?
- Можем ли вече да се прибираме у дома?
- Наистина ли просто ще си тръгна и ще се прибера у дома с бебето? Толкова е странно!
Когато вече сте у дома:
- Ще мога ли да се грижа добре за бебето?
- Всички тези грижи и отговорности са изтощителни. Мислех си, че ще бъде по-забавно.
- Дали кърмата ми е достатъчно добра за бебето ми?
- Диша ли? Сякаш не диша, докато спи. По-добре да стоя будна и да го пазя.
- Дали е напълно здраво, ами ако не са забелязали някоя болест? По-добре да го наблюдавам много внимателно.
- Дали бебето си набавя достатъчно вода чрез кърмата? Дали пък да не му дам да пие вода? Не, по-добре да не го правя, но все пак...
- Втори ден, без да е акало. Има нещо притеснително! Дали не съм объркала нещо?
- Защо бебето плаче толкова често? Дали разчитам плача му правилно? Какво всъщност иска да ми каже?
- Толкова съм изтощена, понякога искам да избягам. Това прави ли ме лоша майка?
- От няколко дни не съм си сменяла дрехите, а само днес преобух детето 5 пъти! Не е честно!
- Не си го представях точно така...
- Защо още не му растат зъбки. Дали има някакъв проблем?
- Защо бебето още не може да сяда само. Дали има някакъв проблем?
Когато детето започне да ходи на детска градина:
- Свобода! Имам свободни часове. Защо съм толкова щастлива? Може би не е редно да съм толкова щастлива...
- Чувствам се виновна, че друг ми гледа детето... Може би мога да се грижа за него през деня и да работя през нощта? Мога ли?
- Трябва да работя, но в същото време не мога да спра да мисля за детето.
- Дали го хранят правилно? Дали се чувства добре в детската градина?
- Ами ако го наранят или го ударят? Ако разбера, че нещо подобно се е случило, няма да им се размине.
- Ами ако детето не се научи да ходи на гърне и продължаваме да използваме памперси, докато не стане на 3?
- Дали кабинетът на педиатъра е безопасен за детето ми? Ами ако се разболее заради другите деца?
- Баба му и дядо му просто прекаляват! Тъпчат го с какво ли не, въпреки че им казах да не го правят.
- Когато баба му и дядо му се грижат за него, след това детето се връща „разглезено“. Когато аз бях дете, родителите ми бяха много по-стриктни, а сега му позволяват да прави каквото си иска.
Списъкът може да продължи още много... защото майчините тревоги никога не стихват.
НАЗАД
