„Майка“ е нещо като синоним на „постоянно притеснение“. Умът ни никога не спира да се тревожи за децата ни, измисляйки често най-налудничави сценарии.

Тази тревожност се заражда в нас още щом научим, че сме бременни, и продължава докато... всъщност тя продължава цял живот. Да бъдеш майка няма „срок на годност“ – ние завинаги оставаме майки на нашите скъпоценни деца.

Аз зная защо е тъй бяла

косата ти, майко добра!

Там грижата зла е навяла

вихрушки от снежни пера.

 

Аз зная защо са тъй тъжни

очите ти, майко добра!

Защото и денем и нощем

в тях огън до болка гори!

 

Но ти усмихни се, когато

поднасям ти аз от сърце

на моята обич цветята

пред твоето майчино мило лице.

А ето ги и 30-те неща, за които мислят само майките:

По време на бременността:

  • Не бива да казвам на приятелите и семейството си, докато не съм поне в третия месец, за да не урочасам нещата.
  • Дали детето ми се развива нормално?
  • Надявам се детето ми да не прилича на... (тук добави името на роднина на мъжа ти). Боже, опази!
  • Ами ако детето не проплаче при раждането?

По време на раждането:

  • Всичко ли му е наред? Има ли си всички пръстчета?
  • Диша ли правилно? Криете ли нещо от мен?
  • Можем ли вече да се прибираме у дома?
  • Наистина ли просто ще си тръгна и ще се прибера у дома с бебето? Толкова е странно!

Когато вече сте у дома:

  • Ще мога ли да се грижа добре за бебето?
  • Всички тези грижи и отговорности са изтощителни. Мислех си, че ще бъде по-забавно.
  • Дали кърмата ми е достатъчно добра за бебето ми?
  • Диша ли? Сякаш не диша, докато спи. По-добре да стоя будна и да го пазя.
  • Дали е напълно здраво, ами ако не са забелязали някоя болест? По-добре да го наблюдавам много внимателно.
  • Дали бебето си набавя достатъчно вода чрез кърмата? Дали пък да не му дам да пие вода? Не, по-добре да не го правя, но все пак...
  • Втори ден, без да е акало. Има нещо притеснително! Дали не съм объркала нещо?
  • Защо бебето плаче толкова често? Дали разчитам плача му правилно? Какво всъщност иска да ми каже?
  • Толкова съм изтощена, понякога искам да избягам. Това прави ли ме лоша майка?
  • От няколко дни не съм си сменяла дрехите, а само днес преобух детето 5 пъти! Не е честно!
  • Не си го представях точно така...
  • Защо още не му растат зъбки. Дали има някакъв проблем?
  • Защо бебето още не може да сяда само. Дали има някакъв проблем?

Когато детето започне да ходи на детска градина:

  • Свобода! Имам свободни часове. Защо съм толкова щастлива? Може би не е редно да съм толкова щастлива...
  • Чувствам се виновна, че друг ми гледа детето... Може би мога да се грижа за него през деня и да работя през нощта? Мога ли?
  • Трябва да работя, но в същото време не мога да спра да мисля за детето.
  • Дали го хранят правилно? Дали се чувства добре в детската градина?
  • Ами ако го наранят или го ударят? Ако разбера, че нещо подобно се е случило, няма да им се размине.
  • Ами ако детето не се научи да ходи на гърне и продължаваме да използваме памперси, докато не стане на 3?
  • Дали кабинетът на педиатъра е безопасен за детето ми? Ами ако се разболее заради другите деца?
  • Баба му и дядо му просто прекаляват! Тъпчат го с какво ли не, въпреки че им казах да не го правят.
  • Когато баба му и дядо му се грижат за него, след това детето се връща „разглезено“. Когато аз бях дете, родителите ми бяха много по-стриктни, а сега му позволяват да прави каквото си иска.

Списъкът може да продължи още много... защото майчините тревоги никога не стихват.