X

5 урока как да се отнасяме с хората

от в 17:45 на 15.01.2014 в Всичко за теб | Щастие


5 урока как да се отнасяме с хората

5 урока как да се отнасяме с хората
1. Първи важен урок – “Познавам чистачката”
 
По време на втория ми месец в колежа професорът ни даде тест за популярност. Аз бях съвестен студент и бързо преминах през въпросите, докато не прочетох последния: „Как е първото име на жената, която чисти училището?“
 
Без съмнение това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти. Беше висока, с черна коса и на около 50 години, но откъде бих могъл да зная името й? Предадох си листа, като оставих последния въпрос неотговорен. Точно преди да свърши часът един студент попита дали последният въпрос ще бъде вземан под внимание при оценяването на теста. „Разбира се“, каза професорът. „По време на Вашето кариерно развитие, ще се срещнете с много хора. Всички те са значими. Те заслужават Вашето внимание и грижи, дори и единствено да им се усмихнете и да им кажете „здравей“.
 
Никога не забравих този урок. Също така научих и името на чистачката. Казваше се Дороти.
 
2. Втори важен урок – “Непознат в дъжда”
 
Беше вечер, около 11:30 ч. Възрастна афроамериканка стоеше встрани на главен път „Алабама“ и се опитваше да устои на бурята. Колата й се бе повредила и тя се нуждаеше отчаяно от превоз. Мокра до кости, жената реши да спре първото такси.
 
Млад бял мъж спря, за да й помогне, нещо нечувано за онези, изпълнени с конфликти, времена (60-те години на 20 век). Мъжът я отведе на безопасно място, помогна й да получи помощ и я качи в такси.
 
Изглеждаше, че тя много бърза, но си записа адреса му и му благодари. Изминаха седем дни и на вратата на мъжа се почука. За негова огромна изненада, един голям цветен телевизор бе доставен до дома му. Имаше прикрепена специална бележка. Тя гласеше:
 
"Много ти благодаря, че ми помогна на шосето онази вечер. Дъждът „измокри“ не само дрехите ми, но и духа ми. След това ти се появи. Благодарение на теб успях да стигна до леглото на моя умиращ съпруг, точно преди той да почине. Бог да те благослови за това, че ми помогна, и за това, че безкористно служиш на другите.
 
С уважение, г-жа Нат Кинг Кол"
 
3. Трети важен урок – “Помни онези, които услужват”
 
В онези времена, когато една мелба струвала много по-малко, 10-годишно момче влязло в кафенето на един хотел и седнало на една от масите. Сервитьорката му занесла чаша вода.
 
- „Колко струва една мелба?“ - попитало момчето.
 
- „50 цента“ - отговорила сервитьорката.
 
Малкото момче извадило ръката си от джоба и започнало да брои монетите.
 
- „Ами… колко струва една обикновена купичка сладолед?“ - попитало момчето.
 
По това време в кафенето имало много хора, които чакали за маса, и сервитьорката започнала да става нетърпелива.
 
- “35 цента” - отговорила грубо тя.
 
Момчето отново преброило монетите си.
 
- „Ще искам една обикновена купичка сладолед“ - казало то.
 
Сервитьорката му занесла сладоледа, сложила сметката на масата и си заминала. Детето си изяло сладоледа, платило си сметката и си тръгнало.
 
Когато сервитьорката се върнала, за да почисти масата, се разплакала. Там, до празната купичка, прилежно били сложени две никелови монети и пет пенита.
 
Виждате ли, момченцето не е можело да си поръча мелба, защото е трябвало да му останат достатъчно парички, за да й остави бакшиш.
 
4. Четвърти важен урок – “Препятствията по пътя ни”
 
В Античността един цар поставил един голям камък на пътя. След това се скрил и наблюдавал, за да види дали някой ще го измести. Богати търговци, както и придворните на краля минавали оттам и просто заобикаляли камъка. Много хора обвинявали краля гласно, че не поддържа пътищата чисти, но никой не направил нищо, за да премести препятствието от пътя.
 
Един ден се появил селянин, който бил натоварен със зеленчуци. След като стигнал до камъка, той оставил своя товар и се опитал да премести камъка встрани от пътя. След много усилия той най-накрая успял. След като селянинът взел своя товар, забелязал една кесия, която стояла на пътя на мястото на камъка. В кесията имало много златни монети и една бележка от краля, която гласяла, че това злато е за човека, който е преместил големия камък от пътя.
 
Селянинът научил това, което много от нас никога няма да разберат – „Всяко препятствие ни предоставя възможност да подобрим своето благосъстояние.“
 
5. Пети важен урок – “Да дадеш, когато има значение”
 
Преди много години, когато работех като доброволец в болница, се запознах с едно малко момиченце на име Лиз, което страдаше от много рядко и сериозно заболяване. За да се излекува, трябваше да му се прелее кръв от неговото 5-годишно братче. Момченцето бе оцеляло по чудо след същото заболяване и в организма му вече имаше образувани антитела. Докторите обясниха ситуацията на братчето и го попитаха дали би се съгласило да даде от своята кръв на сестра си. Видях го да се колебае точно за миг, след това си пое дълбоко въздух и каза, „Да, ще го направя, ако това ще я спаси.“
 
Докато траеше преливането, момчето лежеше на леглото до сестра си и се усмихваше, каквото правехме и всички ние, гледайки как се възвръща цветът на бузите й. Изведнъж лицето му пребледня и усмивката му изчезна. Момчето погледна докторите и ги попита с треперещ глас, „Ще започна ли да умирам сега?“
 
Тъй като беше малко, детето погрешно беше разбрало, че ще трябва да даде всичката своя кръв за спасяването на сестра си.
 
 
Източник: Global One TV
Превод: Кристина Найденова


Теми   живот | отношения | уроци

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.