„Децата ми често правят бели. Те се извиняват, аз им прощавам и накрая заедно решаваме как би трябвало да постъпят следващия път в такава ситуация. След това продължаваме напред. Преди няколко години взех решението да не се задълбавам в такива малки грешки.
Ето защо.
В живота на децата ни има много „господари“ и като прибавим факта, че всяко дете иска да се хареса на останалите, не ми се мисли колко изтощително е за тях да отговорят на всекидневните очаквания на съученици, учители, треньори, родители, баби, дядовци и т.н. Моята най-голяма дъщеря е такова дете – би направила всичко, за да се хареса на останалите, да отговори на очакванията им (знам, защото и аз съм такава).
Иска ми се да ѝ дам мъдростта, която имам днес, и да я пренеса за миг на мое място – сега, когато ме интересува мнението само на шепа хора. Аз и моят съпруг трябва да я научим на тази мъдрост, но най-вероятно желанието ѝ да впечатлява и да се харесва на другите ще нарастне, преди да намалее.
Когато беше на 7 годинки, започнах да забелязвам някои притеснителни признаци преди лягане – тя беше тревожна, страхуваше се да не се провали, да не отговори на очакванията на другите. Изведнъж ми каза, че често се чувства „смазана“ и „уплашена“ заради тежестта от всички очаквания. Сърцето ми се сви, защото чувството ми беше толкова познато.
Първо се ядосах, че изпитва такова силно желание да се хареса на такава ранна възраст, но после осъзнах, че аз бях същата особено когато ставаше дума за родителите ми. Спомням си, че след размяната на тежки думи и след някоя моя грешка, неведнъж съм се питала, въртейки се в леглото, дали се гордеят с мен, дали се радват, че съм тяхна дъщеря.
Смешно е като си помислиш, че безусловната им любов, в която никога не съм се съмнявала, не ми е била достатъчна. Исках и тяхното одобрение. Този спомен ме вдъхнови да си създам един навик, чрез който се надявам да помогна на дъщеря ми да се чувства по-спокойна. Всяка вечер ѝ казвам шест просто думички: Радвам се, че съм твоя майка!
Зад думите ми се крие силна мантра: Денят е свършил. Никой не е съвършен. От грешките се учим. Миналото е зад нас. Детайлите нямат значение. Прощавам ти. Обичам те. Ти си моя дъщеря. И всяка вечер съм изпълнена с неописуема и неизмерима гордост, че съм твоя майка.
Казвам шестте думи и на трите си деца, но най-голямата ми дъщеря ме научи на важността на тази мантра.
Ако трябва да бъда напълно честна, дори след 17 години кариера, 12 години брак и 9 години майчинство, малко неща ме изпълват с повече гордост и ме нараняват по-жестоко от мнението на родителите ми. Не знам дали някога ще надрасна тази моя особеност. Спомням си, че като тийнейджърка понякога слушах как баба ми критикува майка ми и си представям колко много я е боляло.
Бих искала децата ми да се интересуват по-малко от чуждото мнение и затова често си говорим по този въпрос. И в същото време не искам никога да се съмняват в моите чувства. Надявам се, че малкият ни ритуал преди лягане ще им напомни, че независимо какви грешки са допуснали, независимо че съм била ядосана, когато отново са постъпили несправедливо към приятел, когато са проявили неуважение към възрастен или когато отново са изгубили някоя тяхна вещ, независимо от всичко те имат моята безпрекословна любов и нищо не може да промени този факт. Надявам се, след като го знаят, да не търсят така отчаяно одобрение от приятелите си и околните.
Една нощ, година след като бях започнала да произнасям шестте думи, чух гласче в тъмнината: „Ей, мамо!“. Спрях се за миг на вратата и чух сладкия глас на моята третокласничка: „И аз се радвам, че съм твоя дъщеря!“
„Благодаря ти, миличка“, беше единственото, което успях да кажа, преди да сълзите от радост да ме задавят.
Всеки път, когато загубя увереност в способностите си на майка, се сещам за този момент и той ми вдъхва увереност. И аз също мога да си отдъхна и да спя по-спокойно.“
Морган Питърсън
НАЗАД
