„Ръцете ви са пълни!“

Нямате представа колко често съм чувала тази реплика през последните девет години и половина. На пазара, в магазина, на детската площадка, в училищния двор, на уроците по футбол и бейзбол, в аптеката, в болницата... и къде ли още не!

Където и да се появя с четирите си деца чувам подобна реплика. Защото няма начин да не ни забележите или чуете. Понякога е много приятелски - с чувство на съпричасност, а друг път изглежда почти осъдително, защото заемаме доста място. Винаги отговарям по един и същи начин: „Да ръцете ми са пълни, направо да полудееш!“.

Всъщност, като се замисля обожавам този факт и причините за това са няколко:

  • Ръцете ми са пълни с прекрасни деца, които искат да бъдат прегръщани, обгрижвани и обичани;
  • В скута си имам малчугани, които чакат да им прочета приказка или да бъдат забавлявани;
  • Главата ми е пълна с идеи за партита, планове за уикенда, ваканции, обяди и разходки навън. Все неща, които мога да споделя с децата си;
  • Изпълнена съм с чудеса и вдъхновение всеки ден, защото виждам малките усмивки и грейнали очи на децата си;
  • Календара ми е пълен със събития, игри, партита и всякакви семейни събития;
  • Хладилникът ми е пълен с храна;
  • Домът ми е пълен с книги, рокли, играчки и всякакви детски вълшебни неща;
  • Таванът ми е пълен с бебешки пособия, които чакат да бъдат продадени или да се носят от следващия по реда;
  • И можете ли да познаете, какво още е пълно? СЪРЦЕТО МИ!

Дали са уморени ръцете ми? Да и то много често. Дали ме боли глава – случва се понякога. Дали главата ми е пълна с притеснения и неоснователни страхове? В това бъдете сигурни. Всеки Божи ден! Често не можем да се справим с всички задачи и уикендите изглеждат като едно неспирно препускане. Умората е убийствена – бъдете убедени и в това!

Сигурно някои от вас се чудят как издържа сърцето ми и изобщо, как тези пълни ръце не изпускат каквото държат. Мисля, че точно сърцето помага на ръцете! Кръвта ти се движи по най-вълшебния начин – в добро, лошо и с любов. То е силно и нежно заради децата ми. Точно такова каквото трябва да бъде.

Затова следващия път, когато видите майка с четири (или повече деца) не я съжалявайте. И не я съдете, моля ви! Тя е избрала да изпълни света си с тези малки същества, обича ги повече от всичко на света и освен, че ръцете и са пълни... нямате представа колко е пълно сърцето ѝ!