„Днешните жени са толкова мързеливи и разглезени! Нашите майки са ни отгледали без памперси, мултикукъри и бавачки, и освен това са били толкова по-щастливи“, такова изказване лесно можем да чуем днес, а сме убедени, че и много от нас са си го помисляли. И въпреки че е факт, че в днешно време се радваме на повече удобства и забавления, то представата ни за някогашните жени не е много реалистична.
Тъй като ни беше любопитно дали „доброто старо време“ е било толкова по-хубаво, колкото си го представяме, решихме да се поразровим в историческите хроники и да разбием няколко митове.
1. „Някога жените са били изумително красиви. Съвременните момичета са толкова изкуствени – те въобще не могат да се сравняват с някогашните жени.“
В началото на ХХ век жените, които са живеели в градовете, са работели като медицински сестри, машинописки, секретарки, готвачки, кондукторки и т.н. На село жените са работели на нивата и са отглеждали добитък. Тежката работа, прежурящото слънце, честите бременности и не толкова развитата медицина и козметика бързо е съсипвала външния вид на жените. На 30 години те вече са изглеждали доста възрастни.
Етнографът Олга Семенова е изследвала културата на Източна Европа и описва живота на село по следния начин: „Жените са били много красиви на 15-16 години, но след това телата им се променяли заради тежката работа. Колкото по-рано са се женели момичетата, толкова по-бързо е повяхвала красотата им.“
2. „Браковете са били по-стабилни, почти никой не се е развеждал.“
В началото на ХХ век уредените бракове са били нещо обичайно, а младите са бързали да се оженят, насърчавани от родителите си. Разводът е бил нещо рядко поради няколко причини: негативното мнение на обществото към разведените, финансовата страна на въпроса, религията и правните проблеми. За да се разведе, жената е трябвало да има доказателство против мъжа си – че ѝ изневерява или че я бие. Освен това бракоразводните дела били много скъпи и само богатите можели да си го позволят. Много двойки оставали заедно от необходимост, а не защото много са се обичали.
3. „Жените са имали толкова много деца и даже са раждали на полето и нищо им е нямало.“
Да, тогава жените са раждали по много деца, защото тези деца са били работна ръка и защото е трябвало някой да наследи семейното имане. Освен това трябва да имаме предвид и детската смъртност. Например известният изобретател и военен инженер Михаил Калашников е бил 17-ото дете в семейството, но от 19 деца само 8 са оцелели. Много деца са умирали, преди да навършат една година заради инфекции, лоша хигиена, липса на лекарства или недостатъчно храна. Освен това майките невинаги са знаели как най-добре да се грижат за децата си, все пак е имало много суеверия и недостатъчно източници на надеждна информация.
Раждането също е било доста опасно. Много жени са умирали от кръвозагуба, перитонит или от инфекция. Преди XХ век дори не са знаели защо някои родилки получавали родилна треска. Някогашните лекари и акушерки смятали, че температурата е предизвикана от лошия въздух или от нещо подобно, вместо от сепсис и мръсните инструменти и условия, в които жените са раждали. От 1900 г. до 1997 г. смъртта при родилките намалява с цели 99%.
4. „Редовните раждания обновяват тялото и заради тях жените са страдали от по-малко онкологични заболявания.“
Хората винаги са страдали от рак. Признаци на ракови заболявания са забелязани и в египетските мумии, просто някога пациентите не са били диагностицирани правилно или пък изобщо.
Във втората половина на XIX век учените са се научили как да разпознават и да лекуват рака на гърдата. Опитите им невинаги са били успешни, освен това само богатите граждани са имали достъп до това лечение. В по-бедните държави и региони медицината не била толкова развита. Освен това хората са страдали по-често от шарка, туберкулоза, дизентерия, холера и коремен тиф.
Колкото до обновяването на тялото. Днешно проучване доказва, че бременността наистина може и да има положителни ефекти върху тялото, тъй като тя ускорява регенерацията на клетките и забавя стареенето. В същото време обаче негативите сякаш са повече, а към края на бременността тялото на жената е изключително изтощено. Като прибавим и тежкия физически труд при нашите баби, едва ли са си мислели, че бременността е изворът на вечната младост.
5. „Жените не са работели, защото са били домакини.“
Ако вярваме на някои американски филми, почти всички жени някога са били домакини и са си стояли вкъщи да гледат децата. Всъщност жените в градовете са работели като учителки, медицински сестри или работнички във фабрики. С започването на Индустриалната революция броят на жените домакини рязко намалява и много от тях започват да работят в новооткрити фабрики. Да бъдеш домакиня било постижимо само за жените от средната и високата класа.
На село жените се трудели на полето наравно с мъжете, но в същото време трябвало и да перат, да готвят и да чистят – дейности, в които мъжете не взимали дейно участие. Днес поне се смята за нещо обичайно и мъжът да помага с домакинските задължения, макар че според статистиката жените са отговорни за 60% от домакинските задължения. Освен това ние прекарваме по 45 минути дневно в такива задачи, а мъжете само 15 минути. И все пак разликата се стопява.
Заради двете световни войни през ХХ век много жени трябвало да заемат местата на мъжете, но наистина през 50-те години в САЩ станало изключително популярно омъжените жени да си останат вкъщи след раждането на първото им дете – по това време само 11% от омъжените жени работели. Но при нас, на Изток, комунистическият режим насърчавал жените да се връщат на работа след раждането.
6. „Жените кърмели децата си до 3-годишна възраст и са били добри майки.“
Вероятно ще се изненадате, когато ви кажем колко негативно е било отношението на жените към кърменето. През XVIII век всяка жена, която можела да си позволи услугите на дойка, изобщо не се занимавала с това да кърми детето си. Вследствие на това в европейските държави масово се притеснявали, че работната ръка намалява заради повишената смъртност при новородените. Властите смятали, че една от причините е, че децата са лишавани от майчината кърма, а повечето дойки водели много нездравословен живот и повечето от тях имали и венерически болести. Създават се кампании, които насърчават майките да кърмят децата си.
През XIX век само 67% от бебетата в Холандия били кърмени, но качеството на кърмата варирало в широки граници, защото малко майки се хранели достатъчно или здравословно. Дойките оставали много популярни в Западна Европа, а майките, които не можели да си позволят дойка, хранели децата си с бебешка формула. И не, майките не са имали време, желание и възможност да кърмят децата си до 3-годишна възраст.
От края на XIX век до средата на XX век броят на кърмените бебета спада драстично. Все повече жени смятат, че кърменето е присъщо само на необразованите жени от нисшите класи. Всякакви реклами и лекари тръбят, че бебешките формули са по-полезни от майчината кърма. Едва през последните десетилетия майките държат да кърмят децата си. Например в скорошно допитване цели 96% от австралийките казват, че със сигурност ще кърмят детето си, ако имат кърма.
7. „Всички са се хранели здравословно и храната е била чудесна.“
В началото на XX век средната продължителност на живота в Европа е 31 години, но до средата на века скача цели два пъти! Ниските средни стойности се дължат на високата смъртност при децата под 5 годинки. А основната причина за смъртта при децата била недохранването.
Гладът бил един от най-сериозните проблеми в началото на XX век. Около 70 млн. души умират от глад (повечето от тях живеят в провинцията). Например в Германия 500 хил. души са умрели от глад.
Но не отричаме, че храната е била по-натурална и питателна, поне докато не започват двете световни войни, тогава хранителните инженери измислят всякакви нови добавки и съставки (повечето от които не особено полезни), с които да улеснят изхранването на войниците.
НАЗАД
