Независимо дали имате едно или четири деца, винаги има нови съвети и трикове за възпитание, които можете да научите. Вижте тези седем неща, които трябва да знаете, за да се подготвите за пристигането на най-новия член на семейството.
Това би променило много неща. Да бъдеш майка на две деца е по-различно, отколкото да имаш само едно и нищо не е такова, каквото го бях очаквала. Мислех, че знаех какво ми предстои, но не бях права. След като веднъж родиш, вече си професионалист, нали? Не съвсем. Двете ми раждания бяха доста спокойни, но бях изненадана, когато родих второто си дете и нещата не вървяха както очаквах. Тези неща са невъзможни за предсказване, затова не се придържайте прекалено към идеята как трябва или ще се случва всичко, тъй като може да се разорачовате. Ето какво научих за раждането на второто си дете.
1. Тялото ми не се съвзе лесно.
Имах очаквания по отношение на възстановяването ми. След като родих първото си дете, сякаш минути след това, се чувствах невероятно. Чувствах се толкова слаба и енергична след като се отървах от бебешкия корем. Да! Бебе номер две се появи на бял свят и все още се чувствам бременна. А като облека старите си тениски, се усещам като кит. Отне няколко месеца на тялото ми да се възстанови, а първия път отне едва няколко седмици. Не се оплаквам, защото знам, че не всяка майка се възстановява толкова бързо, но ми се иска да знаех, че ще трябва да работя по-усилено втория път.
2. Да видя как сина ми поздравява малката си сестричка, беше едно от най-красивите неща, които някога съм преживявала
Като единствено дете, тъжах за нещата, които синът ми ще изгуби, когато сестра му се появи на белия свят. Знаех, че няма да съм в състояние да му предложа същото внимание и се страхувах, че той ще изпитва ревност към бебето. По време на бременността разговаряхме за това колко сме развълнувани да я видим, колко ще я обичаме и дори включвахме името й в измислените си истории за лека нощ.
Но все пак съм виждала толкова много братя и сестри, които не могат да се понасят взаимно и бях ужасена от мисълта. Но когато я отведохме за първи път вкъщи, той дойде сияещ в стаята. Позволихме му да я държи и дори й изпя приспивна песничка напълно по свое желание. Той е предпазливият грижовен по-голям брат оттогава и тя го обожава. Това ме прави неописуемо щастлива. Нямаше за какво да се притеснявам през цялото време.
3. Имам достатъчно любов и за двама им.
Трудно е да си представите, че имате още място в сърцето си. Имате едно дете, което обичате безкрайно - дали второто дете ще вземе "дял" от любовта на първото? Простичкият отговор е "не", но мисля, че има нещо повече от това.
Любовта в семейството ви се променя, когато нови хора се появят в него. Мога да обичам сина си, защото е страхотно дете, но сега изпитвам и друга любов към него, която не бях усещала преди. Мога да го го обичам заради връзката, която има, с друг човек, когото обичам.
Когато се роди първото ни дете, открих нова любов към съпруга си и му отделих ново специално място в сърцето си: започнах да го обичам като баща на детето ми. И когато се появи второто дете, отворих нова врата към любовта, тъй като то е сестричена другото ми дете. Тези връзки само се размножават с течение на времето, тъй като намираме нови начини да се свързваме един с друг. Достатъчно любов? Направо прелива.
4. Нещата, които ме побъркваха, вече не ме притесняват.
Първият път се панирах при всяка малка кашлица. Тревожех се за режима за сън на сина ми, пазех го да не се катери никъде и дали достига етапите си на развитие достатъчно бързо. Сега, когато видях едно дете да напредва с напълно нормална скорост, осъзнавам, че не се притеснявам толкова за второто. Знам, че ще направи това, което трябва, когато трябва и вярвам силно в интуицията си. Освен това тя пада много по-малко, отколкото синът ми, тъй като й позволявам да придобие много повече опит за балансиране по облегалката на дивана, велоергометъра или големия си брат.
5. Братята и сестрите всъщност може да се разбират
Наистина! Да, имат си и по-кисели дни. И разбира се дъщеря ми, която сега е на две годинки, смята, че всичко й принадлежи и затова баткото не може да си играе с нищо. Защото е нейно!
Но през по-голямата част от времето те се разбират много добре и може да се каже, че наистина се наслаждават на компанията си. Плюс това синът ми е с 4-години по-голям и ми е от огромна помощ. Той дори попита дали може да сменя пелените й (моят отговор беше "Да, разбира се").
6. Децата ми са подарък едно за друго.
Детето ми винаги ще има поне един човек на този свят, който наистина ще го разбира. Някой, който винаги ще знае колко странна майка са имали, някой, който ще знае откъде идват и някой, който ще се грижи за тях. Ще бъдат ли най-добри приятели? Вероятно не, но са семейство и ще бъдат винаги, дори и мен да ме няма. Една част от родителите им ще бъдат винаги живи в самите подарък - това е нашият подарък за тях.
7. Всяко дете е уникално
Характерите на двете ми деца са като деня и нощта. Те са напълно различни във всяко отношение. Това, което работеше със сина ми, не работи при дъщеря ми. Затова макар и да се чувствам по-уверена в родителските си способности вторият път, чувството е напълно ново и донякъде чуждо. Трябва да обърна внимание на същите проблеми, но по нов начин. Превръщаш се в нов родител с всяко ново дете и това е прекрасно и ужасно, влудяващо и славно едновременно.
НАЗАД
