Когато имаш дете, трябва внимателно да подбираш думите си, защото дори на пръв поглед невинните фрази могат да окажат огромно въздействие върху детето и да го оформят като личност.
Днес ти представяме 7 фрази, които имат негативен ефект върху развитието на психическото здраве на детето. Спри да ги използваш и вместо това ги замени с по-позитивни и продуктивни техни синоними.
1. „Трябва да слушаш възрастните.“
Когато едно дете чуе тази фраза, то си мисли: „Всички възрастни са умни и добри. Трябва да правя каквото кажат“. Тази фраза е опасна, защото учи детето на сляпо доверие към всички възрастни, включително и към непознати, и не очаква те да му направят нищо лошо.
Правилната фраза е: „Трябва да слушаш родителите си“. По този начин детето ще развие критично мислене и няма сляпо да вярва на непознатите.
2. „Спри да плачеш!“
Когато едно дете чуе тази фраза, то си мисли: „Да показваш емоциите си не е нещо хубаво. Ако плача, ще ми се карат“. Така то ще се затвори в себе си и ще се превърне в тих и дистанциран човек. Рано или късно потисканите емоции ще излязат наяве под формата на агресия или депресия.
Правилната фраза е: „Защо си разстроен?“, „Защо плачеш?“. Ако детето падне и се нарани, опитай със следната фраза: „Защо плачеш? Защото те боли или защото си уплашен?“. С такива фрази ще започнете разговор и по този начин детето ще започне по-лесно да разпознава емоциите си.
3. „Не бъди алчен?“/ „Не бъди егоист!“
Когато едно дете чуе тази фраза, то си мисли: „Трябва всичко да споделям. Нищо не е мое“. След време детето ще започне да се възприема като жертва. Като възрастен няма да отстоява принципите и мнението си, няма да брани вещите си, защото ще си мисли, че не е достоен за тях.
Правилната фраза е: „Ще позволиш ли на това момченце да си поиграе с играчката ти за малко?“, „Искате ли да си размените играчките за малко?“. По този начин ще дадеш възможност на детето само да осмисли желанията и емоциите си. Ако то не иска да си даде играчката, недей да настояваш.
4. „Кой те научи на това!?“ (когато направи някоя пакост)
Когато едно дете чуе тази фраза, то си мисли: „Родителите ми не знаят, че аз съм го измислил“. Така детето ще реши, че може да му се размине наказанието, ако обвини някого.
Правилната фраза е: „Защо го направи?“. При тази фраза детето ще има възможност да обясни дали го е направило само, или е било подучено от някого. Първата фраза подтиква детето към лъжа, докато втората го насърчава да каже истината.
5. „Виж какво прекрасно дете е тя!“
Когато едно дете чуе тази фраза, то си мисли: „Аз съм по-лош от останалите. Няма смисъл да се опитвам, защото нищо няма да стане“. Сравняването с други деца винаги има негативни последици за детското самочувствие.
Правилната фраза е: „И ти можеш“. Посочи възможностите и уменията на детето ти, покажи, че вярваш в него. Запомни, че твоето дете е уникално и има свои собствени таланти, докато сравняването никога не води до нещо положително.
6. „Вкъщи ще си поговорим.“
Когато едно дете чуе тази фраза, то си мисли: „Родителите ми може да ме наранят. Те не ме харесват. Не искам да се прибирам вкъщи“. По този начин образът на родителите придобива страшни окраски, а домът вече не е сигурно място.
Правилната фраза е: „Знаеш ли защо това ме разстройва?“. Сподели мислите си с детето и то скоро ще се научи, че трябва да мисли и за чувствата на останалите, когато прави нещо.
7. „Още си малък. Ще разбереш, когато пораснеш.“
Когато едно дете чуе тази фраза, то си мисли: „Искам да знам. Ще попитам някой друг!“. Ако детето ти задава неудобни въпроси, за които мислиш, че е твърде малко, или пък чиито отговори ти не знаеш, не се измъквай с такива фрази. Ако детето не получи търсената информация от теб, то няма да се колебае да я потърси по друг начин и не се знае колко достоверен и безопасен ще е източникът, който ще открие.
Правилната фраза е: „Не мога да ти отговоря веднага. Дай ми малко време да помисля“. Не отпращай детето, опитай се да отговориш на въпроса, ако знаеш отговора. Ако не го знаеш, кажи на детето ти, че това е много любопитен въпрос и може да разберете отговора заедно.
НАЗАД
