X

Ами ако остана сама завинаги?

от в 09:05 на 06.04.2016 в Всичко за теб | Историите на една дама


Ами ако остана сама завинаги?

Ами ако остана сама завинаги? Снимка: www.caminodesantiago.me

Въпреки че се държа така, сякаш не ме е грижа, един глас в мен нашепва: „Ами ако остана сама? Цял живот?”

Водя война с този глас от години. Това е гласът, който ме кара да се чувствам неудовлетворена и непълноценна. Това е гласът, който ме кара да оставам във връзки, които не ме правят щастлива, само за да не бъда сама.

Прекарах много безсънни нощи, спорейки с този глас. Гласът на страха. И накрая винаги се оставях да ме убеди, че е по-добре да приема, която и да е изхабена любов, отколкото да нямам нищо.

Но така се случва с нашите страхове – рано или късно се изправяме пред тях... и ги побеждаваме.

И така, един ден, аз се осмелих да си тръгна. И не защото знаех какво ме очаква, а просто защото повече не можех да остана. Вече нямаше значение дали ще съм сама. Значение имаше единствено дали съм щастлива.

Когато си тръгнах от тази връзка, вече не помнех какво ме правеше щастлива. Затова започнах да правя малки стъпки към нещата, които ме караха да се усмихвам. Но дълбоко в себе си продължавах да се страхувам от самотата. Продължавах да търся някой, който да ме кара да се смея. Някой, който да ме прегръща през нощта.

Но се оказваше, че колкото по-отчаяно се опитвах да намеря този човек, толкова повече той ми се изплъзваше.

Защото аз не исках просто внимание. Не исках просто секс. Исках любов. И гласът в мен се завърна: „Ами ако остана сама? Цял живот?”

Тогава се случи нещо неочаквано и красиво. Този път аз отговорих: „И какво, ако остана сама?”

Осъзнах, че през цялото време се тревожех дали няма да остана сама, защото се чувствах сама. Нямаше значение колко приятели имах или вниманието на колко мъже се опитвах да привлека. Чувствах се сама и никой не можеше да промени това, освен аз.

В този момент наистина започнах да мисля за себе си. И разбрах, че след всичко, през което бях минала, след всички грешки, които бях направила, не само знаех коя съм, но и какво искам. Вече знаех колко струвам. Знаех каква връзка търся. И знаех, че повече няма да се примирявам с нищо различно от това, което наистина заслужавах.

В този момент животът ми спря да бъде лудо търсене на някой, с когото да бъда, и се превърна в търсене на моето ново аз.

Не казвам, че ми беше лесно. Като всеки друг, аз също имах нужда от човек до себе си. Но вече не на всяка цена. Сега знаех, че, когато започна връзка с мъж, нямаше да е, защото се страхувах да бъда сама, а защото наистина щях да го обичам и уважавам.

Сега знам разликата между това да те желаят и да те обичат. Сега вече не си задавам въпроса „Защо ме обича?”, защото вместо него дойде друг въпрос: „Как би могъл да не ме обича?” Сега вече не ме е страх да натиска бутона „Изтрий” и да продължа напред, без да се обръщам непрекъснато назад.

Знам, че съм родена да обичам и да бъда обичана. И вярвам, че тази любов идва към мен, въпреки че все още не мога да я видя ясно през мъглата.

Сега не чакам любовта да дойде в живота ми. Защото знам, че любовта е в мен. И аз я давам на всички, започвайки от себе си. Чувствам как изпълва сетивата ми и променя дните ми. И знам, че не е далече денят, в който онзи специален мъж ще застане пред мен. А дотогава ще продължа да опознавам себе си и никога повече няма да се чувствам сама.

Защото цветята в душата ми тепърва ще разцъфват...

 

Автор: Кейт Роузи 



Теми   любов | сама | щастлива връзка

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.