Елза винаги закъсняваше. Не че го правеше нарочно, просто времето бе относително понятие за нея. Тя влетя в редакцията, като почти отнесе касата на вратата. Съблече бавно палтото, метна го на дивана и се просна на него. Бе сряда. Любимият й ден в редакцията. Тя свали очилата и се усмихна на колегата си, който се бе подпрял елегантно на зелената врата:
- Обяд?
- Ще говорим ли?
- Да. Ще видиш какви сме ги забъркали. Нали си психо, ще ни дадеш професионална помощ - каза той, усмихвайки се.
Виждал ли си как летят куршуми? Виждали ли си как летят куршуми от Калашник. Да, точно както по филмите. Само дето боли. И убиват.
Полицаят влетя пръв в тясното помещение. Сякаш влизаше в болница. Толкова бе светло, че го заболяха очите. Навсякъде летяха бели листове хартия. Рисунки, драсканици. За секунда пред съзнанието му прелетя образа на детската стая на дъщеря му. Тесният коридор бе запречен от тяло. Възрастен човек, прострелян в гърдите. Шест обилно кървящи рани. Лежеше върху купчина хартия, очилата му бяха превърнати на сол и бяха полепнали по лицето му. Умрял. Провери му пулса и продължи към голямата стая. Просторно помещение, отново покрито с хартия, залято от хиляди рисунки. Рисунки по пода, рисунки, закачени по стените. Огромно помещение, залято от рисунки и кръв.
Знаеш ли колко кръв тече от обилно кървяща рана на гърдите? Стани, отиди в банята и напълни с вода кофата, с която чистиш пода в жилището си.
Напълни ли я? Сега си представи, че това е кръв. Това е кръвта на един умрял човек. А, сега си представи дванадесет такива кофи.
Фредерик стана рано тази сутрин. Бе болен. Кашляше малко, но отиде на работа. Пи лекарства за настинката, пи кафе с колегите. Отиде на адрес. Влезе във фоайето, поговори малко с охраната и се захвана за работа. Усети куршума, чак когато проби десния му бъбрек.
Знаеш ли как се съобщава смърт. Как би съобщил на жената отпред, облечена в зелено, че мъжът ѝ е мъртъв. А на детето до нея? Какво точно би им казал? Как би формулирал думите си така, че най-малко да болят? Би ли могъл да го кажеш, без да не рухнеш. Би ли могъл да го кажеш 12 поредни пъти на 12 различни души?
Няма мюсюлмани в този разказ. Няма убийци. Няма и безскрупулност. Няма и цветове. Има само един цвят останал в редакция на Шарли. Червеният.
Има хартия по пода, съсипани семейства, прекършени животи и моливи. Няма виновни. Има убити. И това е главната новина в тази емисия. Всичко друго е безпредметно и безсмислено.
Елза винаги закъсняваше. На седми януари Елза не закъсня. Защо не закъсня, Елза?
НАЗАД
