„Някога четях ли, четях, за да разбера какво означава любовта. Но онова, което прочетох, бяха просто думи. В тях наистина имаше смисъл, но си оставаха само думи. Но един ден най-накрая усетих в себе си какво означават всички те. Най-накрая ги почувствах вътре в себе си.
Любовта сме аз и ти.
Обичам те ей така – обичам те, защото те обичам. Не е възможно да спра да те обичам, както не е възможно прилива да не гали морския бряг. Както не е възможно над главите ни да няма небе. Както не е възможно за пчелата да спре да търси нектар. Обичам те ей така – обичам те, защото е невъзможно да не те обичам. Любовта ми към теб е безусловна и те обичам толкова силно, колкото една жена и въобще един човек може да обича. Искам да ти благодаря, че приемаш мен и любовта ми такива, каквито сме.
Любовта е да те намеря.
Чувството да откриеш подходяща половинка, е нещо невероятно, но да откриеш истинската любов е дори по-хубаво. Затова искам да ти напиша всички тези думи, искам да ти ги прошепна тихо на ухо, както вятъра шепти тихо в клоните на дърветата.
Ти си причината да ставам всяка сутрин. Ти си причината да поглеждам към небето и да се радвам, че съм жива. Ти си причината да оценявам всичката красота около мен – цвета на сутрешното небе, окъпано в светлорозови изгревни багри; песента на ранобудните птици; ухайният аромат на тревата; нацъфтелите рози в живите плетове; пухкавите бели облаци, прекосяващи небето. Ти ме научи как да бъда благодарна и как да се радвам на всеки един момент.
Любовта ти е благословия.
Срещата ми с теб е едно от най-хубавите неща, които някога са ми се случвали.
Думите не стигат да опишат колко те обичам, но искам да ти благодаря.
Благодаря ти, че ми доказа, че любовта не е сложна, трудна и болезнена.
Благодаря ти, че ме обичаш. Че ме приемаш такава, каквато съм. Че наистина ме слушаш, когато говоря.
Благодаря ти, че ме караш да се чувствам обичана.
Благодаря ти, че те има.“
Беа Пилотин
НАЗАД
