X

Благодаря ти, Фейсбук, че ми напомни колко тежка беше раздялата ми

от в 12:05 на 12.07.2017 в Всичко за теб | Любов


Благодаря ти, Фейсбук, че ми напомни колко тежка беше раздялата ми

Благодаря ти, Фейсбук, че ми напомни колко тежка беше раздялата ми

Според мен да страдаш по човек, който все още е жив, е също толкова лошо, колкото да скърбиш за починал близък. Правила съм и двете и мога да ви кажа, че и двете са ужасни по различен начин.

Ако трябва да бъда напълно честна, не съм сигурна кое от двете е по-лошо.

Когато говоря за скръб по живите, имам предвид онзи тип мъка, която идва от разбито сърце или от провалена връзка с някого, с когото сте били много близки. Този човек може да е избягал, да е скъсал с вас, да е започнал да приема наркотици или да ви е изоставил по някакъв друг начин.

Всеки е изпитвал това – но аз говоря за много по-дълбоко ниво на болка.

Единственото нещо, което мога да сравня с тази степен на болка, беше когато изгубих майка си. Всъщност същата тази връзка ми помогна да овладея мъката след загубата на майка ми – връзката, която по-късно ме изстреля в тъмните дълбини на страданието от факта, че съм изгубила човекът, когото смятах за „Единствения“.

Това се случва.

Идва изневиделица. Точно когато си мислиш, че най-накрая си го преодоляла и официално си готова да продължиш напред... то те спира.

Отчаяно се опитваш да си поемеш въздух, но просто не можеш да дишаш, а когато най-накрая успееш, сълзите започват да капят от очите ти.

Питаш се дали не си луда. Има ли нещо, което не е наред с теб? Защо те боли след всичкото това време? Кога най-накрая ще свърши болката? Ще се случи ли изобщо някога?

Има милиони неща, които могат да събудят болката – по същия начин както се случва и при загубата на любим човек.

Аромат. Определено предаване, което сте гледали заедно. Песен, която едно време е била „вашата“.

И разбира се, проклетата функция на Фейсбук „На този ден“.

Знаете, онези известия, които получавате всеки ден и ви показват какво сте публикували преди години на същата дата.

Това, което ми върна чувствата беше глупав скрийншот на програмата на телевизора ми, показваща заглавие на порнофилм. Но този мъничък детайл от преди две години ме накара да си спомня всичко от онази нощ.

Постът гласеше: „Разглеждам си програмата и изведнъж... „Друсащи се бузки“.

Бяхме изгледали всичките сериали и нямаше нищо по телевизията, което да ни се гледа, затова разглеждахме внимателно програмата в опити да открием нещо интересно. Попаднахме на някои забавни заглавия на порнофилми и се посмяхме заедно от сърце.

По някаква причина подобни Фейсбук спомени винаги ме докосват силно, защото ми напомнят за времена, в които нещата бяха наред.

Когато все още най-добрият ми приятел седеше до мен на дивана – човекът, който ми обеща, че няма да отиде никъде, дори и когато дъщеря ми се държеше ужасно с него без никаква причина.

Ето го проблемът.

Нещо може да бъде наред за теб във всеки аспект, този човек може да бъде точно това, от което се нуждаете, но това не означава, че вие сте правилния човек за него.

А това е ужасно.

Това, което довежда агонията до ужасяващи нива, е фактът, че скърбите за човек, който е избрал да не бъде в живота ви.

Ако искаше, той щеше да е още с вас, но не иска – и няма какво да направите.

Починалите може и да са си отишли завинаги, но не са избрали да ви напуснат (самоубийствата са изключение, разбира се). Те вече не са сред нас, а ако можеха, вероятно щяха да се свържат с нас.

Затова е различно.

Има някои сурови истини, които съпровождат всяка раздяла, особено ако вие сте човекът, който е бил напуснат.

Може и да знаете, че не сте подходящи за него и че вероятно сега е по-щастлив без вас в живота си. И макар и това да е страхотно за него – а ние всички искаме най-доброто за хората, които обичаме, нали? – това е катастрофа за вас.

Защото човекът, който вече не е част от живота ви, е жив и здрав, но въпреки това вероятно повече няма да го видите и това е защото този човек просто не иска да вижда вас.

Позитивната страна и на двете ситуации е, че най-малкото – най-най-малкото! – болките и мъките на отсрещната страна са приключили. И това е нещо, за което може да се радвате поне мъничко.

Но вашата болка продължава.

Знаете, че сте прецакани. Можете да изброите всички неща, в които сте прецакани, но няма какво да направите, освен да продължите напред и да се надявате, че един ден отново ще се почувствате свободни.

Скръбта е нещо ужасно, казано чисто и просто.

Но вярвам, че може да се излекувате, ако приемете следното: човекът, който ви липсва, може все още да е на този свят, но това не означава, че болката ви не заслужава внимание и съпричастност.

Кари Бъд, блогър



Теми   връзки | раздяла

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.