Не си обзета от желанието да изглеждаш като момичетата от профила, който те последва в Инстаграм.
Не отговаряш на случайни съобщения на момчета, които искат да спят с теб.
Ти не се самосъжаляваш, когато той си тръгна. Не го правиш. Ти се прибираш, затваряш се и събираш парчетата от сърцето си. Плачеш. Понякога спиш. А в следващия момент разбираш, че съквартирантката е казала на всички, че плачеш по цял ден и страдаш. Искаш да ѝ се развикаш.
Не го следиш в социалните мрежи. Не искаш.
Искаш да го видиш щастлив или мизерен?
Каквото и да е, няма да ти хареса.
Но ти не прекарваш години, съжалявайки за връзката, която е била основа на невероятен секс.
Не пишеш за него. Не си представяш как се връща, а ти го удряш. Не си фантазираш и бъдещи разговори.
Ти не говориш за него с най-добрата си приятелка, защото все пак той не е бил толкова лош. Най-добрият.
Не знаеш за какъв се е представял той и какъв си е мислил, че е за теб.
Е, браво. Надявам се, че си забравила за тази връзка или скоро ще го направиш. Сега излез, наслаждавай се на живота и намери ОНЗИ, който си заслужава.
Ако някога напишеш статия за него, то няма да те интересува дали я е прочел.
Не би излизала с такъв човек отново. Не искаш същото име, същия град и същия край.
Ти не правиш много неща, но знаеш ли какво?
И аз направих така. Знаеш ли какво? На теб не ти пука, както и на мен.
Ти си човешко същество.
Имаш чувства и е нормално да те наранят. Държанието ти е резонно, а и да не е, на кого му пука?
Хората ще те съдят винаги. Когато той прочете нещо за себе си, ще разбере колко всъщност си била наранена и как не си заслужавала нищо от това.
Ти не плачеш, докато пишеш това, защото ще изглежда, че си имала чувства към него. Чувства, които той така и не показа.
НАЗАД
