Ще се разходим из квартала, в който съм израснал.
За да ти подаря от детските си спомени.
Ще се спрем пред будката, от която крадях дъвки Турбо.
Намираща се зад хълма, по който се пързалях с найлони.
И оградата, зад която се криех, когато хвърлях снежни топки по колите.
Ще ти покажа.
От кое дърво съм падал по гръб.
Къде съм се пребивал с колелото.
От кой двор крадях круши.
И коя улица не ми даваха да пресичам.
Ще минем и покрай импровизираното игрище за джитбол.
И мястото, на което цяла вечност бе паркиран онзи Москвич.
Под който все попадаше топката.
Ще видиш.
Къде намерих изхвърлен телевизор.
Къде ми беше скривалището.
И даже къде веднъж имаше локва колкото тенис корт.
Ще отидем в градинката, в която най-много съм си жулил коленете.
Да се полюлеем на люлките.
Да се повозим на лодката.
И да се качим на върха на катерушката да си говорим.
Ще те заведа и до блока ми.
Ще седнем на пейката отпред.
Ще донеса стария албум със снимки.
За да се посмеем.
Колко дебел съм бил на една годинка.
И колко кльощав на пет.
Стани част.
От малкия ми сбъркан свят.
И го объркай.
Още повече.
НАЗАД
