Да се опитваш да говориш истини е твърде неудобно, да вярваш в хората с мънички души е бавна смърт...

Понякога ще те боли ужасно. Ще търсиш отговорите с години и ще съсипваш дните си с въпроси, ще се опитваш да откриеш в себе си проблема. Ще мислиш, че ти има нещо, че цялата вина е само твоя, че хората са си съвсем наред.

Ще разбереш: да си различна в масата от тихи сенки носи много скръб. Да се опитваш да говориш истини е твърде неудобно, да вярваш в хората с мънички души е бавна смърт.

Ще разбереш, че много са избрали да съществуват в премълчаното удобно, защото там се оцелява лесно и пътят им нагоре е постлан с кадифе. Понякога ще им завиждаш за съдбата, защото сгушени в своя страх, те никога не са изправяли главите си, за да посрещат челно всеки сблъсък.

Ще криеш сълзите си след поредното предателство, ще се затваряш в себе си, за да не види никой колко те боли, а после пак ще се изправяш и ще тръгваш отначало. Защото нямаш избор, както имат другите, които преминават леко през живота си.

Ще водиш своите битки дълго, понякога ще се изгубваш и без надежда след поредното падение ще питаш "Докога?", но тайничко ще знаеш, че ти си силна не до утре или до следващия час, или година, а за цял един живот.

И щом веднъж го разбереш ще носиш кръста си по-леко, ще свикнеш с одумването и със злобата на слабите, с лицемерието и фалша им, ще можеш даже да приемаш факта, че винаги ще си сама в битките.

Тогава чак ще можеш да разбиваш с лекота стените, препречващи се винаги пред теб. Тогава ще повярваш в себе си най-после, ще спреш да се виниш за толкова неща и ще приемеш силата си за съдба.

Автор: Дани Рангелова

НАЗАД