Не избираш как, кога и в кого да се влюбиш. Просто се случват редица събития, които са извън твоя контрол. Може да се случи бавно, с времето или буквално за секунди. Понякога са достатъчни един поглед, едно докосване, един дълъг разговор по телефона.
Влюбването е лесната част – трепета от това да опознаеш другия и същевременно притеснението да разкриеш себе си. Винаги е интересно и вълнуващо.
Да останеш влюбен обаче е въпрос на избор – процес, който изисква усилие и отдаденост.
Лесно е да се влюбиш в някого, когато познаваш само добрите му страни.
Трудното е да продължиш да изпитваш същите чувства, когато се сблъскаш с недостатъците му и вълнението започне да избледнява.
В един момент темите ви на разговор започват да се изчерпват и розовите очила, през които сте се виждали взаимно, изчезват.
Понякога проблемът е в малките неща – когато той забравя важни дати или вече не е така съобразителен, както в началото. Друг път може да е по-сериозен – като например да избухва и да казва неща, за които впоследствие да съжалява.
В крайна сметка никой не е съвършен. Всеки има своите собствени недостатъци и особености на характера.
Да останеш влюбен е съзнателен избор, който правиш всеки ден.
С времето започваш да осъзнаваш, че човека, в когото си се влюбила, не е съвършен.
Когато истински обичаш някого, ти го приемаш като съвкупност от недостатъците и добродетелите му. Такава е същността на истинската любов – да виждаш човека до себе си такъв какъвто е, с всичките му добри и лоши черти, със страховете и несигурностите му, и все още да го обичаш, да избереш него.
Остава надеждата той да направи същото – да те види в най-добрите и най-лошите ти моменти, да бъде неотлъчно до теб, да те подкрепя и обича такава каквато си. Да избере теб.
НАЗАД
