X

Да си го кажем честно - кърменето е тегава работа

от в 14:40 на 19.01.2015 в Всичко за теб | Семейство


Да си го кажем честно - кърменето е тегава работа

Да си го кажем честно - кърменето е тегава работа

Започвам този текст с една уговорка, не съм против кърменето – даже точно обратното. Против съм цялата екзалтация на хилядите майки, които патетично и емоционално се опитват да убедят останала част жени по света, че това е най-якото нещо на света и основната мисия на жените.

Първо, има жени, които съзнателно взимат решение, че не искат да бъдат майки. Това е ОК. Всеки има право на лично решение какво и как да прави с живота и тялото си. И тези жени са жени – нормални и пълноценни.

Второ, има жени, които съзнателно взимат решение, че не искат да кърмят. Това е ОК. Те не обричат децата си на глад и мъка, това си е техният избор и живеейки в днешния свят, това със сигурност е информирано решение.

Трето, има жени, които съзнателно взимат решение, че искат и ще кърмят децата си. Това също е ОК. И тук идва голямата изненада. Защото никой никъде не ти казва какво ти предстои. Навсякъде четеш за хилядите ползи от кърмата (несъмнени) и магическата връзка, която се изгражда между теб и бебето ти. Но никой не ти казва, че предстои едно безкрайно приключение.

Никой не ти казва, че това реално означава да се откажеш от гърдите си напълно. Те вече не са твои, а на бебето ти.

Съвсем естествено ще започнеш да се чувстваш като една крава, която дни наред прави едно единствено нещо – кърми. Денем и нощем. Това е нормално. Но каква е изненадата ти, когато се чувстваш изтощена, уморена и отегчена от този безкраен цикъл и не изпитваш и грам магия… Е, тогава започваш да си мислиш, че си ненормална, че нещо не правиш както трябва и се чудиш къде е тази екзалтация, която толкова силно е трябвало да изпиташ.

Екзалтацията е форма на състояние на безтегловност, в просъница на автопилот прегръщаш бебчето си и му даваш да суче. Момент тишина, докато се успокои и нахрани. Но не и прилив на безкрайна енергия. А осъзнаване, че това човече зависи изцяло от теб и гърдите ти. Някаква форма на доброволно жертвоприношение.

И после, често при кърмене, особено в началото, обилно се потиш, гърдите ти преливат, събуждаш се с болки и нощница, облята в смес от кърма и пот. Неприятно е. Взимаш си душ, преобличаш се и само след малко положението е същото.

Заставаш пред огледалото, гледаш сомнамбула отсреща и се чудиш къде отиде онова секси момиче с красиво коремче.

Чудиш се къде, по дяволите, е тая магия и защо при теб я няма. Чудиш се по-малко майка ли си. Всеки път, като се срещнеш с твоя позната с малко бебе, първият въпрос е кърмиш ли. Сякаш ако отговориш отрицателно, ще бъдеш заклеймена за вечни времена. Плахо потвърждаваш. Но не смееш да си кажеш за всички трудности и неразположения, които кърменето ти причинява. Мислиш си, че само с теб е така - за тая пуста магия, която не успяваш да усетиш. Накрая не издържаш и си признаваш. Тегаво е. Много е тегаво. Болят ме гърдите. Потя се като прасе. Мразя я тая досадна помпа и това кравешко цедене. Уморена съм. Ненормална ли съм?

Е, след дълбока въздишка мацката насреща ти кимва с усмивка. Оказва се, че не си сама. Че и други не са изпитали магията. Това не ги е спряло или отказало от кърменето. Нито пък теб ще те откаже. Но е факт, тегаво е, не винаги е толкова приятно, както го описват. И не си луда, ако изпитваш по-скоро умора и отегчение, отколкото блажено сливане с бебето ти. Просто се примиряваш и го приемаш, но вече по-спокойна - с надеждата, че някога гърдите ти отново ще са си твои. И после ми кажете, че жените не са машини, било то и за кърма.

Автор: Ка Лина

Ако обичате да разказвате истории, имате вдъхновение и интересен непубликуван текст, който искате да споделите с повече читатели - станете автор в Dama.bg



Теми   бебе | бременност | кърмене | майка

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.