Да се събудя в празно легло е ежедневие за мен. Но да не виждам човека, в който се влюбих, е нещо необичайно. Вече не усещах косата му да гъделичка гърба ми, ръката му, увита около кръста ми, дъха му във врата ми. Хилядите желания, които представляваха нашите целувки, вече не съществуват. Опитах се да изтрия образа за „нас“ от паметта си, но беше трудно. Много трудно.
Казват, че Опра може да излекува всяка емоционална болка, включваща момчета, раздели и „бойни“ белези, но това не е решението в тази ситуация. Мислех, че ще отнеме не повече от един ден, за да те забравя и да продължа с живота си. Очевидно, процесът на възстановяване идва с допълнителни бонус чувства, които човек не очаква. Само, ако тези бонус точки се превръщаха в сладкиши, които няма да повлияят на теглото ми. За съжаление, Никол Ричи е права, когато казва: „Всичко хубаво в живота е или неморално, или незаконно, или калорично“.
Да съм сама насред публични места е най-трудната битка с емоциите ми всеки ден, особено когато преди ти ме водеше за ръка. Няма вече стъпки, които да следвам в снега или сенките ни, които се оплитат една в друга в блясъка в средата на октомври. Времето като че ли отразява начина, по който се чувствам през фазите „Мразя те, обичам те!“. Виждайки те в лицата на непознати по улицата, ме кара да се чувствам зле, а това е неочаквано и нереално. Всеки път, в който ми се привиди лицето ти, изпитвам такава болка, че не мога да се задържа на краката си.
Бях започнала да си фантазирам за деня, в който щях да се омъжа за теб. Какво клише! Лесно бе да си представя този ден, защото този, за който исках да се омъжа, стоеше пред мен. Когато ръцете му леко докосваха бузата й, той се възхищаваше на скромната ми личност. Когато гледаше всяка бръчица по лицето ми по свой специален начин. Когато ми казваше колко съм красива, въпреки че все още не бях сресала косата си. Нито един от двамата не намираше недостатък у другия. Защото това беше любов.
Ако напиша книга за това как да продължиш след една раздяла, нямаше и секунда да седя у нас. Щях да изляза навън, за да разбера къде и как се объркаха нещата. Но как може идеята да пътувам по света без теб да бъде реална? Бяхме пропътували седемте морета в една нощ и бяхме прекосихме хоризонта за един ден. Бяха толкова свързани един с друг, сякаш всеки виждаше през очите на другия. Дори можех да почувствам и да усетя, когато нещо с теб не беше наред.
Да бъда тук, сама, само ме кара да те искам отчаяно и неконтрулируемо, искам да те обичам отново. Въпреки факта, че вече не ти вярвам, моето разбито сърце винаги ще бъде твое. Точно както моята първа любов, ти няма да си последната, но въпреки това, любовта ми към теб става все по-силна с всеки изминал ден. Нищо не помага, когато става въпрос за съвземане от подобни отношения и това е нещо, което никога няма да проумея.
Седя от другата страна на улицата в местно заведение, с кръстосани крака и кафе в ръка. Вълната от хора, които влизат, ми напомня за теб и затова, че вече не си до мен. Една мелодия, която съм чувала преди, започва да танцува около ушите ми и изведнъж ми подейства като удар с ток. Това е една от „твоите“ песни. Пускаше я в колата, когато ме караше у дома. Седейки и оглеждайки тълпата, си зададох въпроса защо седяхме в пълна тишина, разкъсвана само от радиото? Не се познавахме толкова добре, че да седим спокойно, без да си говорим. Но, няма значение, така е трябвало да се развие връзката ни.
Вместо да приемам комплиментите, които другите мъже ми правят, аз съм се фокусирала върху съобщението ти – „Сладка си“. Не ти отне много, за да ми замаеш главата. Само един твой поглед е достатъчен, за да се поддам отново на чувствата си. Ако любовта беше класирана от лесна към трудна, аз щях да дам най-висока оценка за силни емоции. Особено ако те са били несподелени, тъй като един човек дава, а другият само взима.
Не бива да се притеснявам, когато виждам името ти навсякъде или когато най-добрата ми приятелка пита как си, тъй като не съм задължена да ѝ казвам, нали? Имам усещането, че живея в друг свят, защото имам чувството, че не си истински. Ако има начин да изтрия всеки миг, който бяхме прекарали заедно, бих го направила без да се замисля. Просто трябва да продължа. Задължена съм пред себе си да се съвзема и да започна живота си от начало.
От части съм виновна, че те отдалечих от себе си. Въртеше ме на пръста си и ме остави с разбито сърце. Да се влюбят две деца е толкова безразсъдно, колкото звучи. Нямаше начин да разбера какво се случи всъщност, тъй като мислите ми предвождаха твоите многократно. Опасно и безрасъдно е да се хвърлиш във връзка, при положение, че искаш повече от човека до себе си. Никога не бих пожелала това и на най-лошия си враг, защото никой не заслужава да бъде поставен в лабиринт без изход.
Да те забравя трябваше да е лесно, а се оказа най-трудната задача на света.
НАЗАД
