Днес, 4 ноември, отдели няколко тихи минути за онова, което тежи на съвестта ти. Може да е обидна дума, неспазено обещание или извинение, което отлагаш. В християнската вяра надеждата за прошка е свързана с Божията милост и искреното покаяние — с готовността да признаеш грешката си и да промениш постъпките си.
Да се помолиш за опрощение означава да бъдеш честна и за нещата, за които трудно говориш. Не е нужно да търсиш красиви изрази. Можеш да започнеш с проста лична молитва, като тази:
Молитва за прошка и сили да постъпваме по-добре
Господи, заставам пред Теб с всичко, което нося в сърцето си. Прости ми всички грехове, сторени с мисъл, с дума и с дело. Прости ми за болката, която съм причинила, за доброто, което съм отложила, и за моментите, в които съм избрала гордостта пред любовта.
Дай ми смелост да видя грешките си без оправдания. Помогни ми да поискам прошка от хората, които съм наранила, и да поправя онова, което мога. Научи ме да прощавам, без да подхранвам омраза, и да пазя сърцето си от желанието за отмъщение.
Бъди до мен, когато ми е трудно да избера доброто. Дай ми търпение, смирение и сили да не повтарям същите грешки. Нека благодарността и милостта намират място в делата ми всеки ден. Амин.
След молитвата — една конкретна крачка
В християнския смисъл покаянието не приключва с произнасянето на молитва. То включва желание за промяна, а в православния живот е свързано и с изповедта. Ако имаш нужда от духовно напътствие, можеш да поговориш със свещеник за онова, което те тревожи.
Помисли и какво зависи от теб още днес: да се извиниш, без веднага да добавяш оправдание; да изпълниш забравено обещание; да прекратиш разговор, който наранява друг човек. Поисканата прошка не задължава отсрещния веднага да възстанови доверието си. Остави му време и покажи с поведението си, че извинението ти е искрено.
НАЗАД
