X

До всички жени: да кажем НЕ на насилието над нас!

от в 10:00 на 25.11.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


До всички жени: да кажем НЕ на насилието над нас!

До всички жени: да кажем НЕ на насилието над нас! Снимка: telegrama.lt

„Една от всеки три жени е подложена на някаква форма на насилие – физическо или емоционално. Това е ужасяващо по мащабите си потъпкване на човешките права и в същото време остава невидима и неразпознаваeма пандемия на днешното време.“ - Никол Кидман

Поводът, по който пиша тази статия, е днешната дата, 25 ноември. През 1999 г. тя е обявена от ООН за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. Но, както казах, това е само поводът. Истината е, че проблемът с насилието върху нас е по-голям, отколкото си мислим. Истината е, че са засегнати много повече жени, отколкото си даваме сметка. Истината е, че е време да прогледнем. И да предприемем нещо.

Повечето от нас си мислят, че насилието непременно е свързано с побой. Но насилието не е само физическо. Насилието може да е психологическо и ментално. Насилие, което не оставя видими следи. Но опустошава душата, точно както нанесеният побой. Заличава самоуважението ни. Превръща ни в сянка на самите нас. Кара ни да преглъщаме отново и отново гордостта си. А заедно с нея и сълзите си. Кара ни да мълчим. И да търпим. Безкрайно, отчаяно, безнадеждно да търпим. Да се надяваме, че един ден мъжът до нас ще е различен. Че ще спре да ни наранява. Ще спре да ни обижда. И да ни унижава. Ще спре да ни посяга. Защото един ден ще се погледне в огледалото и ще види истинския себе си. Този, когото ние виждаме. Този, за когото вярваме, че е скрит дълбоко в душата му. Този, който ще ни направи най-щастливите на света. Най-обичаните. Най-спокойните. Един ден,... който никога няма да дойде.

***

Преди броени дни ми попадна един текст. Отворено писмо на жена, жертва на домашно насилие. Обръщение. До всички жени, които ще разпознаят себе си в нейната изповед. До всички жени, които са забравили какво искат и какво заслужават. До всички жени, които си мислят, че са сами...

Този текст истински ме развълнува. Откровен и искрен е. Кара те да се замислиш и да видиш по нов начин живота на жените около теб. И собствения си живот. Ето какво пише Риа Стийл...

„Ако ме видите да минавам по улицата или да пазарувам в магазина, няма да разберете, че аз съм от оцелелите. Оцелелите от една истинска епидемия... Епидепия, чиито физически следи отдавна се излекуваха, но емоционалните белези в сърцето останаха. Завинаги...
Хората, които никога не са били жертва на физическо, ментално и емоционално насилие, често се чудят: „Защо стоите?“ Има много отговори на този въпрос. Стоим, защото се страхуваме какво ще стане, ако се опитаме да си тръгнем. Стоим, защото по някакъв начин си мислим, че „си го заслужаваме“. Стоим заради децата си, стоим от срам, стоим, защото си мислим, че никой няма да ни повярва. Стоим, защото си мислим, че няма къде да отидем... Отричаме реалността и си мислим, че можем да променим насилника. Ако го обичаме повече, ако се променим, ако успеем да го накараме да ни обича повече, ако успеем да го накараме да спре да ни наранява... Но това отрицание е заблуда. Фалш. Ние не сме отговорни за чуждото поведение. Не е наша задача да лекуваме другия от болестта, която разяжда душата му. Единственото, което можем да направим, е да се махнем, да си тръгнем, да обърнем гръб на стария си живот, на болката, и да започнем начисто...
Разказвам своята история, не защото търся популярност или съчувствие, а защото искам да кажа на хилядите жени в подобна ситуация, че има надежда. Има път. Има друг живот. Искам да им кажа, че струват много повече от начина, по който позволяват да бъдат тренирани, унижавани, обиждани, наранявани, физически и психически...
17 години търпях да бъда мачкана. 17 години, в които се чувствах напълно сама... Моят съпруг беше изкусен манипулатор. Всички мислеха, че е внимателен и грижовен – и наистина беше такъв, когато бяхме сред хора. До момента, в който оставахме насаме. И той разкриваше истинското си лице...
Днес, 6 години след края на този кошмар, мога да кажа, че отново се чувствам благословена. Благословена да бъда способна отново да обичам себе си. Благословена да имам в живота си човек, който също ме обича, по начина, по който заслужавам да бъда обичана. И въпреки това споменът за преживяното остава. Болката от време на време се връща. За щастие, все по-рядко и все по- за кратко...
И ето ме днес. Пиша това писмо, защото искам да променя нещо. Искам да променя някого. Искам да се боря! Да се боря за жените, които все още са някъде там. Изоставили сами себе си. Предали се. Изгубили се. Искам да им кажа, че не са сами. Че има кой да им помогне, стига да се огледат около себе си и да потърсят помощ. Има път. Стига да искат да го видят. Има бъдеще. Стига да искат да повярват в него!“ 

 

***

Докато търсех още публикации по темата, попаднах на статия в сайта на Mayo Foundation for Medical Education and Research. В нея изключително подробно и правдиво са описани всички форми на домашно насилие. Ето какво прочетох:

Домашното насилие невинаги е физическо. И невинаги се разпознава веднага. Понякога започва незабелязано и с времето се влошава. Ти си жертва на домашно насилие, ако:

- Ако човекът до теб те нарича с обидни имена и те кара да се чувстваш непълноценна.
- Ако не ти позволява да се виждаш с приятелите или роднините си.
- Ако те контролира как си харчиш парите, къде ходиш, какво обличаш.
- Ако проявява към теб необоснована ревност и те обвиняват в изневяра, без да има право на това.
- Ако става груб към теб, когато пие алкохол или взима лекарства.
- Ако те заплашва с физическа саморазправа.
- Ако посяга на теб, децата ти или на домашния любимец.
- Ако те принуждава да правиш секс против волята си.
- Ако те обвинява, че ти си причината да се отнася зле с теб и те кара да си мислиш, че си го заслужаваш.

А ето как изглежда омагьосаният кръг, в който се намираш:
- Човекът до теб проявява насилие срещу теб.
- След това се извинява. Обещава да се промени. Може би дори ти купува подаръци.
- Кръгът се затваря и всичко се повтаря.

Колкото по-дълго стоиш в такава връзка, толкова повече рискуваш физическото си и емоционално здраве. Може да изпаднеш в депресия и състояние на постоянна тревожност. Може да загубиш вяра в собствената си преценка и в стойността си като личност. Може да започнеш да обвиняваш себе си и да смяташ, че заслужаваш това отношение. А накрая да се почувстваш безпомощна и парализирана. Безсилна...

Има само един начин да избягаш от този порочен кръг – да предприемеш действия. Започни да говориш с близките си за начина, по който се чувстваш. Не се срамувай. Не се чувствай слаба. Не си мисли, че си се провалила. Провалът е негов, не твой. Не и докато не му позволиш да поеме контрола върху живота ти. А ти няма да направиш това, нали?“

***

Статистиката е страшна. По данни на Световната здравна организация 35% от жените по света в някакъв момент са били жертва на домашно насилие. В същото време по-малко от 40% търсят помощ и подкрепа.

Защо жените стоят при мъжете, които упражнят насилие срещу тях? Зададох този въпрос на няколко дами в сайта Quora. Ето какво споделиха те:

„Отне ми 7 години, докато разбера, че вината не е в мен. Че не бях направила нищо, с което да го предизвикам. Защо му позволявах да ме наранява? Защото го обичах. Защото бяхме женени. Бяхме си дали обет да сме заедно в добро и лошо и всички останали глупости. И защото какво щях да правя, къде щях да отида, как щях да оцелея без него? Докато един ден просто не осъзнах, че да остана ще означава да умирам бавно. Затова реших да рискувам и да си тръгна. Не знаех какво ме чакаше в бъдещето, но поне имаше шанс да е нещо хубаво. И това стана. Бавно и болезнено изградих наново живота си. Спасих себе си.“- Джае Стар, САЩ

Мисля, че жертвата на домашен тормоз често не осъзнава, че срещу нея се упражнява насилие. Дори ако някой й каже истината в очите, тя няма да повярва. Дори ако нещата станат очевидни, тя ще откаже да приеме реалността и ще намери оправдание за насилника – не е знаел какво прави, сега съжалява, ще се промени... 

Преди време ходех на терапевт с дъщеря си. Тя описа няколко случки от семейния ни живот. Психологът твърдеше, че съм жертва на домашно насилие. Аз само се изсмях – та моят съпруг никога не ме беше удрял и аз никога не съм се страхувала от него?!

Но истината е, че цели 25 години той ме беше малтретирал емоционално. Принизяваше всяка моя черта – от начина, по който говорех, до походката ми. Никога не можех да му угодя – той непрекъснато изискваше от мен и непрекъснато вдигаше летвата... 

Дълбоко в себе си си казвах, че има право за всичко. Че не съм достатъчно добра и трябва да се променя. И че когато това стане, той също ще се промени. Но това не се случи. Аз се промених до неузнаваемост, той – не. И въпреки всичко аз продължавах да изпитвам състрадание към него, че не е щастлив. Давах всичко от себе си, за да го направя щастлив, но не успях.
Днес осъзнавам, че в нашата връзка нямаше взаимност. Той никога не се грижеше за мен. Не се опитваше да ме направи щастлива. Не отговаряше на любовта ми с любов.

Днес изграждам наново живота си. Засявам отново цветята. И ги чакам да цъфнат...“ – Нанси Клей, Великобритания

А ето какво пише по темата специалистката по връзки Каролина Галоро в своя сайт:

„В началото всичко беше цветя и рози. Той изглеждаше като мъжа, за когото винаги си мечтала. Правеше всичко, за да те спечели. И успя. Само че след време мъжът на мечтите ти се превърна в мъжа от твоите кошмари. Каквото и да правиш сега, за него не е достатъчно. Постоянно търси причини да те унижава и мачка. И докато той търси чудовище в теб, ти търсиш извинения и оправдания, които да ти помогнат да му простиш и да останеш при него.
Защо не си тръгваш?! Защото се чувстваш зависима от него. Може би нямаш достатъчно пари. Може би си мислиш, че е добър баща. Или може би вярваш, че по някакъв начин ще минете през това и той ще се промени. И може би си мислиш, че още го обичаш.

Скъпа моя, спри и помисли добре. Наистина ли го обичаш? Не е ли това страхът да останеш сама? Да нараниш децата си? Да преобърнеш с главата надолу живота си? Само че, ти нараняваш децата си, щом оставаш тук, където нараняват теб. Ти преобръщаш с главата надолу живота си, щом позволяваш всичко, което някога си искала, да ти бъде забранено и отнето.
Стани. Заяви себе си. И си тръгни. Заслужаваш да имаш спокоен и красив живот. Твоя живот.“ 

***

Накрая ще завърша с няколко цитата, които се надявам да изострят сетивата ви и да ви вдъхнат нужната решимост да вземете живота в ръцете си...

„Насилието над жени и момичета е най-бруталното и грубо поругаване на човешките права.“ – Джими Картър

 

„Домашното насилие причинява много по-голяма травма от синините и белезите. Това е опустошително насилие, което идва от човек, когото обичаш и за когото си мислиш, че също те обича. Именно това го прави толкова ужасно.“ – Даян Файнщайн

 

„Начинът, по който се отнасяш към жената, показва какъв мъж си.“ – Дезмонд Туту

 

„Подсъзнателно повечето от нас приемаме насилието над жената като форма на изразяване на емоциите на мъжа. И му придаваме някаква изкривена нормалност. Време е да се събудим.“ – Салма Хайек

 

„Отровните взаимоотношения могат да променят нашите възприятия. Можеш да изгубиш години, мислейки си, че не си ценна. Но не е вярно, че не си ценна. Истината е, че не си оценена.“ – Стив Мараболи

 

„Не съди за себе си по начина по това какво ти е причинил друг човек.“ – С. Кенеди

 

„Помни, че никой не може да те мачка без твое съгласие.“- Елинор Рузвелт 

Следващите цитати открих в мрежата. За съжаление авторите им са неизвестни, но реших да ги споделя с вас, защото това са думи, които всички трябва да си повтаряме... и да не забравяме!

„Насилниците и манипулаторите никога не си задават въпроси. Те никога няма да се запитат дали вината не е в тях. За тях виновни винаги са другите.“


„Не позволявай на някой, който не вижда истинската ти същност, да ти казва колко струваш.“


„Когато някой не се отнася с теб, както трябва, няма значение дали и колко го обичаш. Трябва да обичаш себе си повече и да си тръгнеш.“


„Не позволявай на някой, който прави толкова малко за теб, да има толкова голям контрол върху теб.“


„Научи се да отказваш да задоволяваш потребностите на друг човек за сметка на своето емоционално здраве. Научи се да казваш „Не“ дори на хора, които са свикнали винаги да чуват „Да“.“

 

„Намери сила да отстояваш себе си и да си тръгнеш, вместо да останеш с някого, който те потиска.“


„Никоя жена не трябва да инвестира във връзка, каквато не би искала за своята дъщеря, нито да позволява мъжът до нея да се държи по начин, заради който би нахокала сина си.“


„Къща, в която жената не се чувства спокойна, не е дом.“


„Достойнството ти може да бъде обидено и потъпкано, но не и отнето, освен ако сама не го предадеш.“

 

„Не позволявай на твоята лоялност да се превърне в твое робство.“

 

„Да бъдеш сама е по-добре от това да бъдеш с човек, който не те уважава.“

Бъдете смели, момичета! Сложете край на тази агония! Вдигнете главите си! Спомнете си кои сте, какво искате и какво заслужавате! Не се страхувайте! Не се примирявайте! Борете се! Не позволявайте на никого да ви отнеме правото на щастие и спокоен живот! Не позволявайте на никого да ви мачка! Кажете КРАЙ! Защото този край ще е вашето НОВО НАЧАЛО...

И не забравяйте думите на Дж. Е. Матюсън: 

Никога не е късно да направиш това, което е правилно.



Теми   домашно насилие | емоционален манипулатор | токсична връзка

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.