Джил имала голям проблем. Всяка неделя, истинска война се разразявала у тях по случай ходенето на църква. За нея било изключително трудно да накара семейството си да стане и да се облече. И въпреки нейните отчаяни усилия, те винаги закъснявали за началото на службата и били посрещани с множество мълчаливи погледи, в които се четял упрек.
Така се случило, че Джил се записала на семинар за позитивно мислене, където научила за утвърждаването. Лекторът им предал своя собствен опит казвайки:
"Всяка сутрин, аз ставам с положителна нагласа. И утвърждавам тази нагласа, се поглеждам в огледалото и си казвам: Добро утро. Обичам те! Днес ще бъде един чудесен ден!".
Една неделя, тя решила да приложи тази техника и вкъщи. Застанала до леглото, навела се и прошепнала в ухото на съпруга си: "Добро утро. Обичам те! Днес ще бъде един чудесен ден!".
А той отворил едното си око и отвърнал: "Какво? Ти луда ли си?"
Тя просто се усмихнала и отишла в стаята на петгодишния си син. Отворила вратата и повторила поздрава. А синът й, Джеф се обърнал и й казал: "Не е вярно мамо, днес ще бъде един лош ден!"
Джил се усмихнала и се върнала в спалнята, за да провери съпруга си. Не можела да повярва - той вече бил станал и се обличал! Върнала се обратно и до стаята на Джеф. Изненадала се още повече, когато открила, че той също е станал и тъкмо си приготвял дрехите, които да облече!
Тази неделя била първата от много време насам, в която те пристигнали навреме за църковната служба. Затова Джил превърнала този поздрав в ежедневен сутрешен ритуал. Тя най-много се тревожела за негативното поведение на нейния син. Всяка сутрин, тя събуждала Джеф с нейния поздрав и всяка сутрин, получавала циничен отговор.
Но всичко това приключило една сутрин, когато тя отворила вратата на стаята и преди да каже своя обичаен поздрав, Джеф я погледнал с неговите големи, кафяви очи и казал: "Добро утро мамо. Обичам те! Днес ще бъде един чудесен ден!".