X

Древна индийска приказка: Ковачът и луната

от в 09:00 на 06.01.2017 в Свободно време | Книги и цитати


Древна индийска приказка: Ковачът и луната

Древна индийска приказка: Ковачът и луната

Имало едно време един ковач, който непрекъснато се оплаквал: "Аз не съм доволен от моята професия, прекалено е топло и не се чувствам добре. Искам да съм камък в планината. Той трябва да е хладен, защото вятърът подухва покрай него и дърветата го пазят със сянката си".

Мъдрецът, който имал власт над всички неща отговорил: "Върви и бъди камък".
Ковачът се превърнал в камък, високо в планината, там където вятърът го охлажда, чрез дъха си и дърветата го пазят чрез сянката на своите корони. Веднъж дошъл каменоделец в тази част на планината, в търсене на камък за работа. В момента, в който видял камъка, в който се е превърнал нашият ковач си казал: "Това е камъкът, който винаги съм искал!" И започнал да го реже. Тогава камъкът приплакал: "Това наистина боли много. Не искам вече да съм камък. Искам да съм каменоделец. Това ще да е много по-приятно, отколкото да съм камък".

Мъдрецът чул отново неговите думи и отсякъл: "Бъди каменоделец тогава!"
Камъкът се превърнал в каменоделец и поел своя път в търсене на подходящи камъни. Минало известно време и каменоделецът се почувствал много уморен. Краката му се били подули целите и го изгаряли. Слънцето безмилостно припичало. Тогава той извикал: "Не искам вече да съм каменоделец. Да бъда Слънце изглежда много по-приятно. Ще дарявам хората и ще огрявам цялата Земя с лъчите си." Мъдрецът го чул и отново изпълнил неговото желание. "Бъди Слънце, щом такова е желанието ти" - казал и поклатил глава...
Така каменоделецът се превърнал този път в Слънце. Но... Слънцето било много по-топло от ковачницата, от камъка, от каменоделеца. Да даряваш със своите лъчи Земята и хората било много по-трудно, отколкото нашият герой си представял. Затова той се помолил на мъдреца за пореден път: "Искам да съм Луна. Тя е по-хладна и при нея е по-лесно."

Мъдрецът изпълнил и това поредно негово желание... Слънцето се превърнало в Луна. И отново нашият герой не се почувствал удовлетворен. "Ами тя, Луната е по-топла от Слънцето. То ме огрява непрекъснато със своите лъчи и аз не мога да намеря покой. Не искам повече да съм Луна. Бих желал да съм ковач отново. Това наистина е най-добрият начин, по който мога да прекарам живота си."

Мъдрецът му отговорил.: "Уморих се вече от твоите трансформации. Ти искаше да си Луна. Сега си Луна. И Луна ще бъдеш!"

И така,... до ден днешен, ние имаме една Луна, която се гони със Слънцето и ни показва всичките си лица от небето...

Много често, в търсене на по-добрия или по-лесния начин на живот, ние не се наслаждаваме и не оценяваме това, което притежаваме.
А когато загубим и правото си на избор, е вече твърде късно!
Ценете днешният ден!



Теми   приказка | притча

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.