Една притча, която ще ви накара да се замислите за капаните, в които сами заключваме себе си...
В миналото била използвана много интересна система за улавяне на маймуни в джунглите на Африка. Целта била да се хване маймуната жива и без наранявания, за да може да се транспортира в някой зоопарк по света.
Ловците използвали тежки клетки, в които заключвали ароматни плодове. Този тип капани те оставяли насред джунглата и на следващия ден се връщали, за да открият по една маймуна, хваната във всеки от тях.
Питате се как ставало това?! Маймуните, привлечени от аромата, отивали и разучавали клетката и плода вътре в нея. След като се уверявали, че няма никаква опасност, те пъхали ръцете си вътре и хващали плода. Но точно в това се кореняла хитростта на капана. Маймуните не можели да извадят ръцете си, докато държат с тях плода, защото той не можел да мине през решетките на клетката. А на маймуните не им хрумвало да оставят плода и да се освободят. Тъй като клетките били много тежки, те не можели да ги носят и така оставали хванати в капана.
Струва ви се смешно? А колко често ние се вкопчваме в неща, хора, ситуации, без да разбираме, че така се хващаме сами в капан! Колко често отказваме да се пуснем, без да осъзнаваме, че така всъщност се отказваме от свободата си? Колко често стоим на едно място, когато единственото, което трябва да направим, е да решим да продължим...
НАЗАД
