- Какво пише там? - заинтересува се Пипи.

- Пише: "Страдате ли от лунички?" - обясни й Аника.

Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.

- Не! - заяви решително тя.

- Какво обичаш? - попита дамата.

- Не! - повтори Пипи.

- Не разбирам, какво искаш да кажеш - учуди се дамата.

- Не, съвсем не страдам от лунички! - заяви Пипи.

Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:

- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!

- Ами, че да! - отвърна Пипи. - Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!

Автор: Астрид Линдгрен, "Пипи Дългото Чорапче"