Днес великата британска актриса Джуди Денч празнува своя 82-ри рожден ден! Определяна от мнозина критици като "най-добрата актриса от войната насам", Денч има зад гърба си множество награди и номинации за играта си в театъра, киното и телевизията. Сред тях са десет награди БАФТА, седем награди Лорънс Оливие, две награди Златен глобус и по една награда Тони и Оскар. Актрисата има и плеада от отличия, като едно от най-запомнящите се е и офицерският чин, връчен й през 1970-та от Ордена на Британската империя. 1988-ма е годината, в която пък бива удостоена и с почетното звание "Дама-командор" лично от кралица Елизабет II. Някои от най-известните й филми са „Стая с изглед“, „Хенри V“, „Златното око“, „Влюбеният Шекспир“, „Дами в лилаво“, „Не умирай днес“, „Казино Роял“ и „Филомена“.
Убедена съм, че се отнасям към абсолютното малцинство, което обича своята работа.
Най-искрените емоции съм видяла в огледалото на моята театрална съблекалня.
Ще ми се да бях приела една роля, която отхвърлих, а после филмът се оказа огромен успех. Не искам да кажа коя точно, защото актрисата, която я изигра, се справи справи повече от възхитително, а и не знае, че са ми я предлагали и на мен.
Театъра е моята истинска страст! Може би, това е английска традиция, но винаги ми е било интересно да изляза на сцената, отколкото да се появя на екрана. На мен ми е нужно да виждам живи хора, да слушам тяхната реакция, смях.
Винаги съм се страхувала, че няма да има следваща роля. Веднъж Тревор Нън (бел. ред. – английски театрален, филмов и тв режисьор) дойде да ми пожелае късмет на един от многото първи снимачни дни и ме попита: „Защо винаги плачеш на първия работен ден?“, а аз му отговорих: „Защото мисля, че никога няма да ме наемат отново“… Това чувство ме спохожда всеки път. Сигурно ще помислите, че се шегувам, но дълбоко в мен този страх винаги е присъствал. Може би това е здравословният подход. Може би не искам да го променям… Това е като нервите. Трябват ви нерви, защото ви зареждат с енергия, която е като горивото за автомобила.
Първата ми амбиция беше да стана танцьорка.
Театъра е това, което обичам повече от всичко на света. Всъщност на света са останали само няколко пиеси на Шекспир, образите от които аз още не съм въплътила на сцената.
Характер е не това, което вие говорите, а това, което е между думите. Това са мислите. Киното ми харесва това, че камерата е способна да улови мислите.
Ако имаш спомен, че си висока стройна блондинка на 49 години не искаш да се видиш как изглеждаш в действителност на екрана. Предпочитам да остана в света на моите фантазии. Никога не съм гледала филмите "Стая с изглед", "Шоколад", "Местни новини", дори и "Колко е важно да бъдеш сериозен" не съм гледала.
Не е хубаво да си сам!
Не мисля, че на някого е можеш да разкажеш, как трябва да се играе. Навярно може да се дават съвети, но всеки трябва да намери своят път в професията. Да обясниш това е невъзможно.
Докато все още има надежда да работя, няма да се откажа.
НАЗАД
