Губиш я, когато я караш да бъде опция, а не твой приоритет.
Губиш я, когато я държиш на разстояние.
Губиш я всеки път, в който я объркваш и тя не може да те вижда ясно.
Защото всичко, което тя е чувствала е било черно и бяло.
Губиш я всеки път, когато я лъжеш, когато не искаш да се обвържеш, а тя е избрала теб.
Губиш я, когато си тръгваш, карайки я тя да е лошата, когато я използваш, когато се отдръпваш от нея и се държиш така, сякаш няма нищо.
Губиш я, когато играеш игрички, игнорираш я.
Когато я допуснеш до себе си, а след това се затвориш, пак го правиш.
Губиш я, когато ѝ кажеш, че не е достатъчно добра, когато се бори за теб, но е единствената. Правиш го и, като и повтаряш колко я обичаш, но така ли е?
Губиш я, когато не отговаряш, когато даваш възможността на друг да се грижи за нея.
Губиш я, когато тя не издържа повече и сама си тръгва, когато поглежда назад, а ти не си там.
Губиш я, когато тя се сбогува, търсейки повод да остане.
Така е, защото ти не я заслужаваш.
Иронично е, че ще осъзнаеш какво си пропуснал, когато я изгубиш.
Но тогава... Тогава ще е прекалено късно.
НАЗАД
