Детството оказва огромно влияние върху изграждането ни като личност, затова много от психолозите търсят именно там корените на проблемите ни като възрастни.
Черен петък 2026 – виж магазините и датитеНо една група от учени решава да погледна на нещата от друг ъгъл и да не разглежда негативите от тежкото детство, а да се съсредоточи върху плюсовете. Има ли такива? Оказва се, че да. Хората, които са израснали в тежки условия, имат няколко предимства пред онези, които са израснали в сигурност и охолство.
1. Артистични заложби

Много от най-великите творци са имали тежко детство, затова група от калифорнийски учени решава да провери дали има връзка между трудното детство и артистичния талант. Те проучили 234 души с артистични професии, като музиканти, танцьори, актьори, дизайнери и певци. След като научили повече за детството им, учените разделили артистите на три групи в зависимост колко тежко е било детството им.
Оказало се, че хората от третата група, които отговорили, че са имали много трудно детството, били по-предразположени към безпокойство и чувство за срам, но в същото време те били много по-отдадени на изкуството. Това тяхно занимание им давало сили да променят живота си за по-добро.
Според психолозите причината за по-големия артистичен талант при такива хора е, че те имат много богата фантазия и освен това са преживели много, така че познават различни страни от живота.
2. Избират „бързите пари“

Следващото качество може да бъде разглеждано и като минус в някои ситуации. Според учените хората, които са израснали в тежки условия, винаги предпочитат бързите решения и „бързите пари“. Това ще рече, че предпочитат веднага да получат плодовете на своя труд и ако могат да получат нещо веднага, изобщо не биха се замислили да чакат.
Такива са изводите от един известен станфордски експеримент. В него участвали деца от различни прослойки. Едно по едно децата влизали в една стая и пред тях било поставяно лакомство. Учените казвали на детето, че ако изчака 15 минути, без да изяде лакомството, ще получи второ, ако го изяде – нищо няма да получи.
Децата, които били израснали в стабилна и приятна среда, постъпвали мъдро и били готови да чакат, за да получат второ лакомство. Но децата, които били израснали в непредвидими и тежки условия, обикновено изяждали лакомството веднага, защото след няколко минути възрастните могат да размислят или пък да дойде някой друг и да им го вземе, затова било по-добре да играят на сигурно и веднага да го изядат.
Според психолозите и двете решения били правилни.
Тази неспособност да чакат често подтиквала тийнейджърите от бедни семейства да започват сексуалния си живот по-рано, по-рано да стават родители и освен това животът им по-често бил изпълнен с безпокойство в сравнение с децата от богати семейства. В същото време такива деца по-често се възползвали от предоставените им възможности и били по-гъвкави при трудности.
3. Приспособяват се по-бързо

Когато детето расте в тежки условия, психиката му се адаптира към постоянния стрес и в резултат на това то по-бързо се адаптира към промените и може по-лесно да се измъкне от някоя неприятна ситуация. Учените твърдят, че такива хора по-лесно правят разлика между важните и не толкова важните неща в живота и се съсредоточават върху наистина важните. Освен това винаги имат план за няколко евентуални изхода на всяка ситуация, така че са по-подготвени.
Ето един интересен експеримент: Двама геймъри получили грешни инструкции за една компютърна игра. Първият от двамата имал щастливо и спокойно детство – той играел според инструкциите и бил озадачен какво се случва, защото си мислел, че инструкциите са винаги верни. Вторият, който имал по-трудно детство, не се страхувал да поема рискове и да търси нови решения, без да се съобразява с грешните инструкции - той бил наясно, че понякога условията на играта се променят.
4. По-лесно разпознават опасността

Норепинефринът е хормон, който ни помага да разпознаваме опасностите. Той се отделя в тялото ни, когато се сблъскаме с нещо неочаквано или плашещо. Според учените норепинефринът има положителен ефект върху мозъка, ако е в умерени дози – той подобрява паметта и способността да научаваме нови неща. Хората с трудно детство могат да разпознават опасността по-бързо от останалите и мигновено търсят начини да я избегнат.
Така че стресът в умерени количества може да е полезен. Според едно друго любопитно изследване стресът кара момичетата да съзряват по-бързо, така твърдят учени от Станфордския университет. Изненадващото е, че такава взаимовръзка не е открита при момчетата.
5. Добра памет и емпатия

Според учени от Университета на Тексас децата с трудно детство имат по-добра памет – те много бързо забравят безполезната информация и лесно запомнят това, което е важно. Но трябва да се отбележи, че такива деца по-често запомнят неприятни преживявания и хора, които са се отнесли лошо с тях. Това им помага да се защитят в бъдеще.
Но освен това, повечето хора, които са имали тежко детство, имат развито чувство за емпатия и са по-добри в разпознаването на емоциите на другите. От тях стават добри психолози.
Бонус: Как да се преборим с лошите спомени от детството ни
„Ние не сме нищо повече от историите, които сами разказваме за себе си.“ – Иън Морган Крон, психотерапевт
Не можем да променим миналото, но можем да променим начина, по който гледаме на него. Една от най-тежките последици на трудното детството е, че такива хора постоянно очакват нещо лошо да им случи и не вярват, че нещата ще станат по-добри. Но с такава нагласа нещата наистина трудно ще се оправят, затова е важно да се фокусираме върху нещо положително в живота ни. Следващото упражнение е създадено от психотерапевта Иън Морган Крон и може много да ни помогне в такива ситуации.
Веднъж по време на групова терапия той помолил един от пациентите си да разкаже историята на живота си за 5 минути, но да го направи така, че всички да разберат, че е жертва. След това Крон помолил пациента си да разкаже отново историята на живота си, но така, че слушателите да разберат, че е истински герой. Пациентът го погледнал озадачен и го попитал „Нима това е възможно?“, „Разбира се“, отвърнал Крон. Това упражнение ни показва, че ако искаме, наистина можем да възприемаме живота си в по-положителна светлина и можем да се освободим от оковите на лошите спомени.

























