X

Имам нужда от топлина и близост

от в 12:08 на 16.05.2016 в Всичко за теб | Историите на една дама


Имам нужда от топлина и близост

Имам нужда от топлина и близост

Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.

Здравейте г-жо Ненкова, 

 

аз съм на 31 г. и с моя партньор сме заедно от близо година. Той е с 13 г. по-голям от мен. Той е доста преценяващ - преценява кое да сподели с мен и кое да запази за себе си, по някакви негови причини, прекалено си пази личното пространство и време, страхлив е от по-сериозно обвързване, от споделяне на всичко лично с някой друг и се доверява доста трудно. Неговото мнение е, че за времето прекарано заедно сме постигнали много - допуснал ме е близо до себе си, което е нещо ново за него, започна да споделя повече, изгради доверие и се старае във всяко отношение. Моето мнение е по-различно - все още има бариери и си поставя граници, които ни пречат да се развиваме като двойка. С цел да запази "личното си пространство" не иска да ходим у тях (никога не сме ходили), уикендите прекарва извън града без мен, с роднини, за да избяга от натовареното си ежедневие, не споделя какво точно го спира и какво му пречи да бъде изцяло с мен с обяснението, че в миналото е страдал и сега е доста по-предпазлив, защото иска да запази отношенията ни хубави максимално дълго време, да ги остави да се развиват бавно, за да са по-дълготрайни. Естествено, това криене на миналото му, на жилището му, това че през уикендите не сме заедно ме правят подозрителна, тъжна, нервна. Знам че няма друга жена - за това му вярвам изцяло, знам къде е, но самият факт, че не иска да сподели това време с мен ме натъжават. В резултат съм се превърнала във вечно мрънкаща, тъжна и плачеща. Все по-трудно ми е да бъда спокойна и търпелива. Разговорите ни на тези тема не водят до никъде, защото той се изнервя, а аз започвам да плача. Не знам как да постъпя, не знам как да го предразположа и да го накарам да повярва че споделянето на време и пространство с половинката ти е нещо много хубаво и пълноценно, а не страшно. За него аз се опитвам да го поставя в клетка, да контролирам всичко, а за мен той се държи егоистично. Знам че много ме обича, иначе не би издържал цялото мрънкане, цупене и реване. Но не знам как да го предразположа, за да преодолее границите и бариерите, които сам си поставя. Как да постъпя?

 

Поздрави!

 

Л.

Здравейте, Л., 

ситуацията, която описвате във Вашето писмо, е интересна и поставя много и различни въпроси за отношенията в двойката, за границите и доверието между партньорите. Иска ми се да започна с уточнението, което за мен е много важно, че НЯМА ОБЩОВАЛИДНИ ПРАВИЛА как да бъдем в двойка, а взаимоотношенията и „правилата” се градят между двамата с течение на времето. Това, което е допустимо и приемливо между двама души в една двойка, може да е абсолютно неприемливо между други двама от друга двойка. Така или иначе, когато сте се запознали, в началото на Вашата връзка Вашият приятел се е държал по същия начин като сега и Вие сте знаела за тези негови черти, които описвате в писмото си и които сега Ви карат да страдате. Всеки един от нас е различен и има различен поглед, начин на възприемане на света около себе си, различен начин, по който се свързва с другите, с любимия човек. Ние влизаме с различни очаквания във връзките си, с различни идеи за това как и какво „трябва” да се случва между нас, как да се държи другия, как да изразява чувствата си, как да се отнася с нас и т. н. В повечето случаи тези очаквания се разминават с действителността и ние сме разочаровани, правим компромиси, не сме щастливи.

Мила Л., Вие пишете нещо много съществено: „Знам, че много ме обича…” и това бих казала е най-важното във Вашето писмо. Вашият приятел Ви обича. Очевидно е, че и Вие го обичате. Това според мен е добра отправна точка да се изградят щастливи взаимоотношения между двама души.Ние хората сме различни и естествено всеки от нас има различни страхове и притеснения. Да, Вашият приятел има страхове и бариери, както пишете. Да, той се страхува да Ви допусне по-близо до себе си, да споделя с Вас и на този етап от Вашите взаимоотношения това е реалността. Вие пишете, че в резултат на това сте се превърнала във вечно мрънкаща, тъжна и плачеща, аедва ли това ще му помогне и предразположи да е по-спокоен и откровен. Спомнете си началото на Вашите взаимоотношения, спомнете си колко щастлива сте била, само от това да сте заедно, да го виждате, да правите нещо заедно, когато отношенията Ви бяха по-малко сложни, много по-леки. Спомнете си как го гледахте без очаквания, с радост от това, че е той и опитайте да го погледнете с тези очи, с очите на любовта без условия. Аз съм съгласна с Вас, че споделянето на време и пространство с половинката ти е нещо много хубаво и пълноценно, а не страшно, но това е така само тогава, когато и двамата го искат и са готови за това. Предлагам Ви да постъпвате, споделяте и да бъдете това, от което Вие имате нужда във връзката си. Ако Ви липсва споделяне – споделяйте с него без да очаквате такова в замяна, ако Ви липсва близост - дайте я на връзката си. Ако искате той да преодолее своите граници и бариери в отношенията Ви, може би е добре да му покажете как се прави като го приемете с неговите различия, без да поставяте граници. 

Ние сме различни хора, но има едно място, където всички сме еднакви – това е нашето сърце, мястото, където живее любовта ни. Когато говорим на нейния език, всички ни разбират и ни отговарят пак от там – от сърцето си. Как разбираме, че сме говорили със сърцето си – когато ни отговорят с ЛЮБОВ. Опитвайте и говорете с езика на сърцето си и тогава, сигурна съм, ще Ви откликнат пак от там от сърцето, с любов, без страх.

Желая Ви успех!

Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук



Теми   близост | всичко за теб | историите на една дама | Кремена Ненкова | психолог | топлина

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.