“Разговори с Бога” на Нийл Доналд Уолш e великолепна книга, която променя възприятията. Която те кара да си задаваш въпроси. И да намираш техните отговори. Книга, която те кара да видиш себе си и света с други очи. Която ти помага да бъдеш в мир със себе си и другите. Книга,... която трябва да се прочете!
Самият Нийл Доналд Уолш ще гостува в България на 27 и 28 май. "Изобилието и Успехът - от Мечта до Реалност" е темата, върху която ще се фокусира Нийл през тези два дни. Повече подробности можете да научите тук.
1. Диалогът започва...
„Хайде, давай сега. Питай ме нещо. Каквото и да е. Аз ще съумея да те упътя как да намериш отговора. Ще използвам цялата Вселена, за да го сторя. Така че бъди нащрек. Тази книга далеч не е единственото Ми средство. Може да Ми зададеш въпрос и след това да оставиш книгата настрана.
* Но наблюдавай.
* Слушай...
Думите на следващата песен, която чуеш. Информацията в следващата статия, която прочетеш. Историята в следващия филм, който гледаш. Случайно промълвените думи на следващия човек, когото срещнеш. Или шепота на следващата река, следващия океан, следващия бриз, които погалят ухото ти...
Всичките тези средства са Мои, всичките тези пътища са отворени за Мен. Ще ти говоря, ако ще слушаш. Ще дойда при теб, ако ме поканиш. Тогава ще ти покажа, че винаги съм бил тук.
Винаги и по всички начини...”
2. Молитва за благодарност
„- Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване - че искаш.
Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност.
Когато благодарите предварително на Бога за това, което си избирате да изживеете във вашата действителност, вие всъщност приемате, че то е вече там и се случва. Благодарността е най-силното изявление към Бога; потвърждение, че даже преди да сте помолили Аз съм отвърнал.
Следователно никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.”
3. Цветът, който умира...
„Погледнеш ли цвят, който умира, ти ще погледнеш с тъга на този цвят. Но ако видиш цвета като част от цялото дърво, което се променя и скоро ще даде плодове, ти ще можеш да съзерцаваш истинската му Красота.
Когато разбереш, че цъфтежът и увяхването на цвета е знак, че дървото е готово да роди плод, тогава ти разбираш живота.
Огледай се внимателно и ще видиш, че животът представлява метафора на самия себе си. Винаги помни, че ти не си цветето, нито дори плода, ти си дървото.”
4. Любов или страх
„Всяка човешка мисъл и всяко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Не съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези две. Те са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема.
И ето как човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване; затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх...
Защото първото нещо, за което се притеснявате, когато кажете „обичам те”, е дали ще го чуете в отговор. И ако го чуете в отговор, започвате веднага да се тревожите, че ще загубите любовта, която току-що сте намерили.
И така, всяко ваше действие се превръща в ответна реакция – отбранителни средство срещу загуба, даже когато се отбранявате да не загубите Бога.
Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява.
Обич е енергията, която се разширява, отваря, изпраща навън, остава, разкрива, споделя, лекува.
Страхът увива телата ни в дрехи, любовта ни позволява да ги открием.
Страхът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава.
Страхът иска нещо или някой да са му наблизо, любовта иска те просто да ѝ бъдат мили.
Страхът сграбчва, обичта пуска.
Страхът измъчва, обичта успокоява.
Страхът атакува, любовта лекува.
Всяка човешка мисъл, дума, действие или поведение се основава или на обич, или на страх. Нямате друга възможност, защото просто няма нищо друго, от което да избирате. Но имате свободен избор кое от двете чувства да предпочетете.
Научени сте да живеете в страх. Разказано ви а за оцеляването на най-приспособимия, за победата на най-силния и за успеха на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите (в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да изгубиш.
И ето, разбира се, вие избирате действието, предизвикано от страх, защото така сте научени.
Аз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете.
Тогава ще изпитате цялата слава на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете.
Най-дълбоката тайна е, че животът не е процес на откриване, а процес на сътворяване.
Ти не откриваш себе си, а създаваш себе си... „
5. Да обичаш себе си
„Най-обичащият човек е този, който е съсредоточен в Себе си.
Следователно, първата ти връзка би трябвало да бъде със себе си.
Най-напред трябва да се научиш да почиташ, цениш и обичаш Себе си…
Най-напред трябва да видиш себе си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш себе си като благословен, преди да можеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш себе си като свят, преди да можеш да потвърдиш светостта на друг…
Ако поставиш каруцата пред коня и потвърдиш светостта на друг, преди да си потвърдил своята, един ден ще изпиташ негодувание….
Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята собствена реакция…”
6. Истинското предназначение на връзките
„Има начин да си щастлив в една връзка и той е да я използваш в истинското й предназначение, а не за измислена от тебе цел…
Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикателство; непрекъснато те призовават да създаваш, изразяваш и изпитваш все по-висши аспекти от себе си, все по-грандиозни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си. Няма място, където да можеш да постигнеш това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздействие, както в отношенията ти с другите. Всъщност, без взаимоотношенията с другите изобщо не можеш да го постигнеш… Разбереш ли го ясно веднъж, схванеш ли го дълбоко в себе си, интуитивно ще благославяш всяко преживяване, всяка среща и особено личните човешки взаимоотношения, защото ще ги виждаш в най-висш смисъл като съзидателни…
Когато човешките любовни взаимоотношения се провалят (отношенията никога не се провалят истински, освен от строго човешка гледна точка, когато не са довели до това, което си искал), те се провалят, защото си се въвлякъл в тях по неправилния начин.
Повечето хора влизат в любовни отношения, гледайки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях.
Предназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш….
То е не като да имаш някой, който да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.
Нека всеки човек в отношенията си да се тревожи за Себе си – какво е, какво прави, какво има, какво търси, сътворява, изживява и тогава всички взаимоотношения великолепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците…. Нека всеки човек в отношенията си да се тревожи не за другия, а само, само, само за себе си…
Ще дойде денят, когато няма да бъдеш нараняван. Това ще е денят, в който ще установиш и ще разбереш истинското предназначение на взаимоотношенията и истинската причина за тях. Това е част от еволюционния процес.“
НАЗАД
