X

Изпитанието да бъдеш майка

от в 10:25 на 28.08.2015 в Всичко за теб | Семейство


Изпитанието да бъдеш майка

Изпитанието да бъдеш майка

Моето име е Дженифър ДиМатиа и съм посветила цялото си време на грижата за двамата ми синове. Колкото и да ги обичам, понякога се чувствам, че майчинството е едно непрекъснато изпитание, което започва още първите дни на бременността. Ето каква е и моята емоционална равносметка след като станах майка.

Ако някой ме кара да опиша себе си с няколко думи, първото, което ми идва на ум е „Аз съм майка на две деца“. Не казвам, че съм съпруга. Не казвам, че съм приятел или дъщеря. Няма да опиша хобитата или интересите. Винаги мисля за себе си първо като „мама“. Така ме наричат децата ми. Е, понякога 5-годишният ми син ме нарича и „шефчето“. Но аз се определям преди всичко като майка и от тук идват и големите изпитания, пред които съм изложена. Смятам, че понякога „изпитание“ е най-точната дума, с която може да се опише майчинството.

Изпитанието не започва с раждането. То започва в момента, в който разбираш, че си бременна. Навлизаш в пространство, което не може да бъде описано с думи и само една майка би разбрала какво имам предвид. Майчинството е като мисия – лично приключение, което няма конкретно местоположение, а единствено неутолимо желание да дариш света с още един живот. Осъзнах, че съм изложена на изпитание в момента, в който за първи път докоснах гладката кожа на бебчето ми.

Всяка жена е в пъти по-емоционална след раждането, отколкото е била когато и да е преди това. Не можеш да опишеш любовта, която изпитваш, но тя е осезаема. Чувстваш я във всяка част от малкото същество, във всяка негова мимика, в свивката на мъничките пръстчета. Физически обаче си изчерпана. Изтощена от всички часове, в които си била подложена на болката и дискомфорта на бременността. Тежестта в корема, с която свикна през тези 9 месеца, изведнъж изчезва. И вероятно тайничко в себе си страдаш, че няма повече да лежиш на една страна, с една ръка под възглавница, а с другата опипвайки коремчето си и комуникирайки с бебето си с движения и лек натиск.

Като стана дума за натиск – това е нещото, което изпитваш в първата нощ, в която си сама. Огромното напрежение от това, което ти се е случило. Дарът и проклятието на подаръка, който си получила. Сърцето ти става толкова тежко от мисли като „Ако нещо се случи на детенцето ми, целият ми живот ще бъде напразен“ и въпреки че знаеш, че трябва да си поспиш, осъзнаваш, че сънят ти повече няма да бъде същия. Никога.

Оттук нататък, до края на живота ти, има някой друг, който е по-важен от теб. А ти си неговият пазител, човекът, който трябва да лекува раните му и единствената личност, която може да му дава сигурност. Защото, все пак, детето е дошло от най-безопасното място, което може да съществува и понякога, за кратки мигове, ще ти се иска да бе могла да го задържиш в крепостта на собственото си тяло поне за още малко.

Сякаш от нищото, това дете е превзело целия ти живот. Отнело ти е възможността да бъдеш егоист. Сякаш „старото ти аз“ е заменено от новата ти, майчинска същност. Все по-рядко ти се иска да излизаш и да разпускаш с приятели. Предпочиташ да отделиш времето си в разходки с количката, отколкото в пиене на коктейли. А има и дни, в които дори не се замисляш как изглежда косата или облеклото ти. Домът ти също не изглежда като преди. Навсякъде има люлки, пелени, играчки. Кошче тук, маса за повиване там, а вероятно и разпръснати наоколо дрехи и купчина съдове в мивката. Оправдаваш се за новата си, по-заоблена фигура и осъзнаваш, че си се променила не само физически.

А колко бързо се променят децата! Докато ти си била лишена от сън и подложена на стрес, малкото човече се е променяло с всеки изминал ден. Неговото израстване ти носи радост, която никога досега не си познавала, но с нея идва и чувството, че сякаш тичаш с все сила, но въпреки това не можеш да наваксаш с всичко, което се случва. Всяко постижение на детето ти те кара да ахнеш в изумление, а смехът му се е превърнал в музика за ушите ти. А ако се замислиш колко много любов изпитваш към това малко създание, би се разплакала на секундата. Всяка майка носи тихомълком товара на плещите си. И дълбоко в себе си се бори с все сили никога да не пусне детето си.

Но това няма как да се случи. Вълнението, което изпитва детенцето при всяка среща със света около себе си ти напомня за времето, в което и ти си се чувствала по същия начин. И докато се бориш със съвестта си дали го възпитаваш правилно, дали го учиш по най-добрият възможен начин, дали му обръщаш вниманието, което заслужава, дали му даваш сигурност, детето ти просто се забавлява. Но понякога от играчка става плачка и ти си там, за да го държиш в прегръдките си, казвайки му, че всичко ще бъде наред, макар че ти самата не се чувстваш съвсем добре. Всяко спъване, всяка рана, всяка болест и всяка тъга, която детето ти изпитва, я изпитваш и ти. Всеки път, когато някой му се присмива или подиграва заради някакво „различие“. Всеки път, в който се провали, засрами или сърцето му бъде разбито. Всеки път, в който му се развикаш или ядосаш, защото винаги се опитва да получи неговото си. Всеки път те боли искрено и се наказваш сама заради грешките си.

Когато някой ме накара да опиша себе си, винаги първо казвам „Аз съм майка на две момчета“. И не греша. Не го казвам от съжаление към себе си или от яд, че не поставям себе си на първо място. Това е първият ми отговор, защото смятам че това е моето най-добре качество, а не защото мисля, че с това се изчерпвам. Аз съм и много други неща! Но това е най-доброто ми качество, защото всички тези изпитания, които преодолявам като майка, ме карат да се чувствам по-силна. Всеки път, в който отстъпвам и всеки път, в който им позволявам да бъдат себе си, се чувствам страхотно. Трябва да си истински боец, за да обичаш някого толкова много и да не изгубиш ума си.

Ако сте майка, скоро ще бъдете майка или сте дама, която изпитва непреодолимо желание да бъде майка, подгответе се за живот, изпълнен с изпитания и сърцераздирания. Очаквайте разочарования, съжаление и чувство за безпомощност през цялото време. Пригответе се да бъдете подложени на самоанализа и постоянна промяна. Бъдете готови да бъдете нечия постоянна опора и да обичате някого толкова много, че чак да изпитвате болка.

Подгответе се и да бъдете изумени от факта колко завършени се чувствате заради всичко това. Това малко същество, което сте създали, несъзнателно ви кара да се превърнете в най-добрата версия на себе си. След време децата са тези, които се превръщат във ваш пазител, човекът, който трябва да лекува раните ви и единствената личност, която може да ви дава сигурност. Най-великите победи в живота ни идват от онези, за които най-много сме се борили. И това е причината винаги да казвам, че съм майка на първо място.

Защото така казвам на света, че съм истински боец.



Теми   деца | майка | майчинство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.