Знаеш ли какво? Не ти дължа нищо. Нищо! Технически и ти не ми дължиш нищо. Чувствам се странно, но реалността е, че вече не сме длъжни един на друг. Това са част от нещата, когато свършат – способността да се „изчистиш” от отговорност към другия най-накрая се потвърждава в собствения ти ум.
Именно заради това, има няколко неща, които бих искала да ти кажа.
Съжалявам, че не бях човека, който съм сега. Честно казано, дори не знам дали би ме харесал такава. Пораснах толкова много за толкова кратък период от време и не мога да ти опиша колко съм горда със себе си. Надявам се, че можеш да видиш това от разстояние. Макар че, честно казано, сега нямаше да съм такава, ако нашият край не беше настъпил. Знам това. Това е тъжната истина.
Съжалявам, че не бях толкова забавна и весела, колкото мога да бъда. Оставих работата и животът ми да ме завлекат. Непрекъснато те търсех, за да си поема глътка въздух и след като размислих осъзнах, че това беше справедливо. Заслужаваше много повече, отколкото ти дадох. Ти го знаеш.
Съжалявам, че не те оценявах повече, когато те имах - има толкова много моменти, към които се връщам и съжалявам, че не съм ги прекарала с теб. Наистина не бих се променила, само едно или две неща от това, което имахме и които бяхме. Така че не съм сигурна колко легитимно е това.
Съжалявам, че не вложих повече в нашето време. Сега правя всички тези неща, отивам на всички онези места и си мисля… защо не правихме нищо от това заедно? За мен връзките бяха нови, не осъзнах, че тиктака бомба и не прегърнах напълно това, което можеше да бъде. Това е грешка, която няма да направя два пъти.
Съжалявам, че видя този край. В крайна сметка започнах да виждам, че нашата врата за край се отваря. Мисля, че тя винаги е била затворена за теб. Знаеше, че ще си тръгна. Знаех, че това щеше да е твърде трудно за теб, когато го направих. Или може би винаги е било добре, че това ще свърши, предполагам. Знам, че си по-силен, отколкото си мислиш. Един ден ще намериш някого, с когото ще видиш всички възможности. Надявам се, че и двамата ще го направим.
Колкото и да съжалявам, колкото и да ми се иска и ти да съжаляваш, изобщо не е така. Обичах всяка минута, в която съм с теб, дори когато се преструвах, че не е така. Ти ме научи на толкова много, в доброто и в лошото, и не мога да не ти благодаря за това. Не мога да не благодаря и на себе си за възможността да се поуча от общите ни грешки. Имам прекрасното чувство, че това са уроци, които няма да се налага да повтарям.
Наистина се надявам на по-светло бъдеще и за двама ни. Винаги ще искам най-доброто за теб, без значение какво чуваш, независимо какво предполагаш, знай, че това е истината. Вярвам, че ще израснем като невероятни хора, ако си позволим да го направим. Не пропускай този шанс. Знам, че аз няма.
Искам да те насърча да бъдеш смел. Бъди страхотен. Бъди всичко, за което се страхуваш, че никога няма да бъдеш достатъчно добър. Вече си по-добър, отколкото си мислиш. И никога не забравяй, че ме е грижа, дори сега да изглежда различно.
Вярвам в теб, винаги е било така.
НАЗАД
