X

Как да избегнем детската ревност?

от в 21:59 на 08.08.2015 в Всичко за теб | Семейство


Как да избегнем детската ревност?

Как да избегнем детската ревност?

Преди раждането на второ дете, родителите често са притеснени: ще си играе ли по-голямото дете с малкото? От Dama.bg подбрахме за вас тези пет съвета, които ще ви помогнат да създадете и укрепите приятелството между децата ви.

Когато в едно семейство растат две деца, родителите често си задават въпрос, как да разпределят вниманието си поравно. Как да направите така, че децата ви да не ревнуват от вниманието, което отделяте на другото? Прочутите експерти в областта на отношенията между родители и деца Адел Фабер и Илейн Мазлиш наскоро публикуваха книга „Да направим братята и сестрите си най-добри приятели”, в която дават някои много полезни съвети на читателите си.

1. „Оживете” новороденото за по-голямото дете

Всеизвестно е, че новородените не са най-добрата компания за щури игри по цял ден. Всичко, което умеят, е да плачат, да ядат и да спят. Скука! Опитайте се да заинтригувате по-голямото дете от новото попълнение в семейството. Например, майката може да влезе в стаята на тригодишния си син с новороденото и да каже: „Антоне, Ванко пита, дали може да полежи с теб в леглото?” Антон ще се усмихне и ще се съгласи. Тогава майката трябва да се обърне и към мъничето и да каже и на него: „Ванко, Антон каза – да! Хайде да ви покрия под одеялото тогава.” По този начин майката показва на по-големия, колко силно малкият обича и се нуждае от батко си. Или ако големият е направил някоя дребна беля, може да му се скарате, но да кажете, че новороденото ви е помолило да не го наказвате. Така баткото ще знае, че и малкият се грижи за него и му помага.

2. Отнасяйте се към децата си, все едно са един отбор

Старайте се с всички сили да избегнете съперничеството между децата, нека от първия си ден заедно, да свикват да разчитат един на друг. Може лесно да постигнете това с фрази от типа на: „Братята готови ли са да ходим на детската площадка?”, „Хайде да направим вана с балончена на двете сестрички” или „Брата и сестрата готови ли са за приказка за лека нощ?”. В човек е заложен инстинктът да търси приятели и да принадлежи към определена група – този инстинкт може да се използва, за да децата да се чувстват от един отбор. Братята (или сестрите, братът и сестрата) срещу целия свят!

3. Не определяйте роли

Адел Фабер и Илейн Мазлиш категорично забраняват да давате роли на децата си – „малкият ни художник”, „големият ни музикант”, „спортистът на мама и татко”. Тук спадат и нарицателните „хулиган”, „калпазан” и „жертва”. „Ако Лиза бута малката Поли, се старая да не я наричам лоша и хулиганка, а Поли – слаба и беззащитна, - споделя опита си мама Катя. – Казвам: Лиза, това е прекалено силно. Вие сте сестри, трябва да сте по-внимателни една към друга. Разбрахте ли? Съгласни ли сте? И да се пазите!”.

4. Отделяйте време на всяко дете

Преди да се роди Иво, със Стефан прекарвахме много време заедно,- разказва майката на четеригодишните и осемгодишните братя Марина. – Всяка вечер с него ходихме на детската площадка или карахме колела. След като се роди Иво, започнах да правя всичко с него. След време забелязах, че Стефан се е променил – „залепваше” се за мен за цял ден, не искаше да си ляга, преди да му прочета няколко приказки. После осъзнах, че за него минутите, когато го приспивам, са единственото време, в което сме само двамата, и че му е мъчно за „нашето” време заедно”. Затова с него започнахме да планираме предварително съвместните ни „бягства”, когато Иво остава вкъщи с баща им и обратното. Всяка неделна вечер съпругът ми води Стефан „на тяхното място”, и всяка сутрин го води на училище. Това е тяхното време заедно, време за баща и син. По този начин всяко от децата получава своето време с мама и татко."

5. Не игнорирайте по-голямото дете, ако малкото е в центъра на внимание

Когато Ваня беше бебче, през повечето време спеше, но сега, когато порасна и се научи да пълзи и да общува, тя привлича повече внимание, - разказва Иван, баща на тригодишния Николай и едногодишната Ваня. – Непознати често приближават до нас по време на разходка с думите „Какво прекрасно мъниче!” – като напълно игнорират Николай. Няма нищо страшно в това. Но забелязах, че на Николай му е неприятно, когато го игнорират заради сестра му – той започва да пее шумно, за да привлече вниманието към себе си. Затова се старая да го включа бързо и него в разговора. Ако някой попита: „На колко годинки е дъщеря ви?” – отговарям: „Наскоро навърши годинка, а брат ѝ е на три.” Така Николай не чувства, че са го забравили или че е излишен”.



Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.