Често допускана грешка на повечето родители е да се карат на децата си, прехвърляйки им вината за собствените си грешки. Правенето на забележка дори за най-малките неща би могла да окаже голямо влияние върху тях. То е изписано върху лицата им – не страх, а негатизивизъм, който тепърва ще промени живота им. Всеки родител е опората на детето си, ето защо то не бива да ви вижда разстроени.
Помогнете на себе си и на тях самите, като научите няколко техники за справяне със стреса по здравословен начин.
Децата копират поведението ви
Да станат свидетели на стресова ситуация на родителите си, може да бъде повече от обезпокоително за децата. Те черпят опит и информация от вас, относно това как да постъпват да дадени сложни или неясни ситуации. Ако родителите непрекъснато изглеждат разтревожени и уплашени, детето ще сметне, че повече действия, които би могло да предприеме не са безопасни. Доказано е, че дете на стресирани родители изпитва безпокойство много по-често.
Болезнено е да осъзнаеш, че въпреки добрите си намерения, без да искаш предаваш собствения си стрес на детето си. Ако обаче, обръщате повече внимание на стреса, бихте могли да забележите тревожността, която детето проявява и тогава най-важното нещо е да не се сривате психически от чувство на вина.
Предаването на стрес от родител на дете обаче, би могло да се избегне. Важно е да приложите подходящи стратегии за спирането му. Казано с други думи, ако се научите да управлявате собствения си стрес възможно най-ефективно, ще помогнете на децата си да се справят със своя.
Научете техниките за управление на стреса
Може да ви бъде доста трудно да общувате спокойно с детето си, докато във вас тече усилена борба със стреса. Психиатър или подобен професионалист би ви насочил към подходящи методи за управление на стреса, които да отговарят на специфичното ви състояние и нужди. Докато се учите да се справяте със собствения си стрес, лесно ще преподадете уроците и на детето си, което копира вашето поведение – как се справяте в несигурни и съмнителни ситуации.
Стресова поносимост
Бихте могли да научите стратегии, които след това да предадете на детето си. Ако например работите върху рационалното мислене по време на стрес, може да се упражнявате знаедно с детето си. Кажете му: „Разбирам, че те е страх, но какви са шансовете нещо страшно да се случи наистина?”.
Опитайте да поддържат спокойно, неутрално поведение пред детето си, дори когато все още не сте усвоили напълно контрола върху стреса. Специалистите съветват да бъдете наясно с изражението на лицето си, думите, които използвате и интензивността на емоциите, които използвате, защото децата следват вашия пример. Те са като гъби и попиват всичко.
Обяснете безпокойството си
Макар че не желаете детето ви да става свидетел на всеки ваш момент на стрес, не е нужно постоянно да потискате емоциите си. Няма нищо нередно в това децата да виждат как родителите им се справят със стреса, но после ще трябва да им обясните защо сте реагирали по този начин в съответната ситуация.
Да кажем например, че сте загубили самообладание, защото сте били притеснени, че няма да заведете навреме малчугана си на училище. По-късно, когато нещата се успокоят, му обяснете: „Помниш ли, че сутринта бях ядосана? Бях притеснена, защото ти щеше да закъснееш за училище и начинът, който използвах, за да се успокоя беше чрез викане. Има и други начини за контролиране на притеснението и гнева. Може би трябва да тръгваме от вкъщи по-рано.”
Обяснявайки стреса по този начин, позволяваме на децата си да изпитват притеснение. Експертите твърдят, че ако всеки път се стремим да предпазим децата си от това да ни видят тъжни, ядосани или разтревожени, ние сякаш им казваме, че те нямат право да изпитват тези чувства или да ги изразяват, или да ги контролират.
Направете план
Измислете стратегия за справяне в специфични ситуации, която предизвиква стрес. Бихте могли да включите и детето си в плана. Ако например сте притеснени, че няма да успеете да сложите детето да си легне навреме в разумен час, поговорете с него и обсъдете нещата, които може да направите заедно, за да се справите с тази ситуация в бъдеще. Може би ще измислите план, в който малчуганът ще печели малки привилегии, ако си ляга на време, без да протестира.
Тези стратегии трябва да се използват пестеливо. Едва ли искате да прехвърлите на детето си отговорността да се справя с вашия стрес, ако той се появя в много аспекти от живота ви. Но, когато ви вижда как овладявате подобни ситуации, то вижда, че стресът може да бъде поносим и контролиран.
Ако знаете, че дадена ситуация ви причинява излишен стрес, може да планирате бъдещето си, избягвайки съответните обстоятелства. Така, децата няма да ги интерпретират като опасни. Общо взето, ако чувствате, че се претоварвате със стрес пред очите на детето си, опитайте да направи пауза.
Намерете подкрепа
Да бъдеш добър родител, докато се бориш със стреса не е лесна задача. Ето защо най-добре се опрете на хората в живота си, които са до вас, когато се чувствате претоварени. Това могат да бъдат терапевти, родители, приятели.
НАЗАД
