“Мамо, защо тати ни напусна?”
Усещам как сърцето ми се разбива, когато я поглеждам в големите кафеви очи, с крайчета, пълни със сълзи, които все още не потичат. Очи, широко отворени с надежда, че може би, само може би - този път отговорът ми ще бъде различен.
"Обичам те. Толкова съжалявам, че татко ти направи избор, който ни нарани, но това не е по твоя вина. Той не е лош човек, а просто направи лош избор, който нарани много хора и наистина съжалявам, че нарани и теб. Обичам те. Обичам те повече, отколкото всеки татко някога би могъл, защото аз винаги ще те обичам най-много".
Това казах, но онова, което наистина исках да кажа, се търкаляше из мозъка ми и запълваше сърцето ми по начини, които боляха толкова много, че бях сигурна, че сърцето ми може да избухна. То звучеше по следния начин:
"Татко ни напусна, защото е егоист. Той ни напусна, защото никога не е трябвало да има деца на първо място. Пожелавам си всеки ден той да можеше да види щетите, които ни нанесе, вредите, които донесе в нашето семейство. Той е ужасно извинение за човешко същество и, той е пропилени работещи органи, надявам се, че никога няма да го видя отново и честно казано, мисля, че ни е по-добре без него.”
Но наистина, какво да кажеш на тези широко отворени очи, пълни със сълзи, които гледат към теб? Какво да кажеш на дете, което носи половината ДНК на човек, който подлага сърцето ти на ежедневната борба да се научиш да прощаваш.
Уверявате момичето си, че е обичано. Независимо колко ви се иска, независимо колко бурен е гневът ви, не говорите лошо за татко й. Уверявате дъщеричката си, че онзи, който й е дал половината й ДНК не е лош човек и че тя не носи зло в себе си. Признайте, че тя е наранена и признавате, че случилото се й причинява болка. Защото тя просто иска да бъде изслушана.
Трябва да сте честни и да признаете, че нямате отговорите на всички въпроси, че ви се иска да направите нещата по-добре, но не можете. Кажете й, че няма лошо в това да е разстроена и че винаги ще бъдете до нея, когато иска да говори. Напомняйте й постоянно колко е прекрасна, внушавайки, че баща й не ви е напуснал заради нещо, което тя е направила.
Кажете й най-честната и могъща истина, която имате: че до края на света, до небето и отвъд него, ще я обичате и ще прекарате остатъка от живота си, обичайки я достатъчно и за онзи, който й липсва. Уверете я, че никога няма да я напуснете, защото всяка минута, прекарана с нея, е благословия!
Кажете й, че татко може да си е отишъл, но за щастие, когато го е направил, е оставил най-добрата част от себе си...
НАЗАД
