X

Как да разбереш, че това е човекът за теб?

от в 10:30 на 28.08.2015 в Всичко за теб | Любов


Как да разбереш, че това е човекът за теб?

Как да разбереш, че това е човекът за теб?

Създателите на блога Cup of Jo направиха проучване сред влюбени двойки, относно това как разбират, че човека насреща е Единственият? Дали това е било несъзнателно решение или обмислено, минутно озарение, или пък извод от дълги размисли? Някои отговори наистина могат да ви удивят. Нека ги видим:

Смеехме се на шегите на другия

И двамата обичаме едни и същи глупави поредици научно-фантастични книги, четем новите книги на един дъх. Мъжът ми твърди, че именно така е разбрал, че аз съм избраницата му. А аз разбрах, че никой никога не ме е карал да се смея така и нито един мъж не се е смял така над моите шеги. Ние сме идеалната „публика”: слушатели и зрители един за друг.

Това беше избор


Всеки път, когато разбирах, че съм срещнал Онази-истинската и това е за цял живот, всичко се превръщаше в илюзия. Когато се запознах с жена си, не само възникна чувството, че тя е единствената, но и това, че заедно сме способни да създадем стабилен съюз, в който всеки от нас ще има достатъчно пространство за това, да се приспособява и да се развива. Това беше избор не само в любовта, но и в живота.

Това беше неизбежно


Срещнах бъдещия си мъж в автобуса. Обикновено се притеснявам да говоря с непознати, седя със слушалки в ушите, с поглед, устремен в преминаващия градски пейзаж или си цъкам на телефона. Накратко казано – създавам защитна стена около себе си. Но той седна до мен и някак се получи така, че през целия път не спряхме да си говорим. Не бих го нарекла любов от пръв поглед, по-скоро имаше силно чувство за предопределеност, но в добрия смисъл. Интуицията ми ми подсказа, че този човек ще стане важна част от живота ми, че ще стане… е, да, Онзи-единствения.

Превърнахме се в един отбор


Не, нямах озарение, в главата ми не „светна лампичка” от типа „ето го, това е Той!”. Просто заживяхме заедно и постепенно се превърнахме в отбор. На първия етап от отношенията, всеки вижда другия в розова светлина – избраникът ви е най-красивият и най-страхотният, а вие дори не разбирате как сте могли да живеете по-рано без него. После страстта утихва, но съвместният ви живот става по-комфортен. Видях, че до себе си имам същият човек, който се старае да направи всичко, колкото се може по-добре и че той си има своите несъвършенства и допуска грешки. Взехме решение да вървим през живота ръка за ръка, да се радваме заедно на неговите удивителни, стряскащи, изпълнени с радост и нещастия събития.

С него е много по-забавно


Когато съм с него, имам чувството, че животът е като училище, а времето прекарано с него е като ваканция.

Всички около нас знаеха


Определено помежду ни имаше силни чувства, но седем години не се решавахме да узаконим отношенията си. Когато бъдещият ми мъж в края на краищата ми предложи, приятелите ни веднага скочиха да ни поздравяват – те отдавна чакаха този момент и се страхуваха, че няма да се оженим, с което щяхме да направим голяма грешка. Искам да кажа, че не винаги е толкова лесно да осъзнаеш, какво означават тези големи чувства. Защото рядко това е минутно озарение, а най-често това е постоянен процес, избор, който трябва да направиш – да споделиш живота си с някого ден след ден.

Никога не съм се питала


За разлика от предишните ми отношения, този път не се измъчвах с въпроса „Искам ли да съм с него?” Караниците ни не могат да разрушат този съюз. И двамата осъзнаваме, че продължаваме напред… заедно!

Не можех да си представя живота без него


Бяхме на по двадесет и няколко години и излизахме от няколко години. Веднъж се замислих, дали да не си починем от отношенията ни. Да ходим по срещи, да видим как ще се чувстваме с други хора. Не че ми беше доскучало от нашите отношения, точно обратното, плашеше ме нарастващото чувство в мен, че ще сме заедно за цял живот. След като помислих, разбрах че мога да опитам да градя отношения и с други маже, но изведнъж се ужасих, че след това никога няма да мога да си го върна, защото той може реши, че иска да продължи живота си без мен. В момента, в който осъзнах това, вече не можех да спра сълзите от очите си. Осъзнах, че никога няма да рискувам по толкова глупав начин отношенията ни. Ето така и разбрах, че той е мъжът за мен – единственият, мъжът, когото никога няма да изоставя.

Аз и до сега не знам


Не мога да си спомня онзи момент, когато разбрах, че този човек е единственият, защото все още има дни, в които изпитвам съмнения в това. Заедно сме от 8 години – четири пъти се местихме, два пъти сменихме работните си места, оженихме се и все пак да кажа със сигурност, че отношенията са именно Онези, не ми е лесно. Съмненията са част от живота. Не знам, можем ли да бъдем някога сигурни в нещо такова.

Малките радости


За мен любовта е действие, а не чувство. Вярвам в отношенията ни благодарение на малките „подаръци”, които правим един за друг всеки ден. Например вчера, когато ми беше тъжно, съпругът ми ми подари картинка със смешно коте. Невероятно е как беше узнал, че имам нужда именно от нещо такова. Не се смятам за романтичка, но високо ценя такива жестове.

Той беше най-милият


От самото начало отношенията ни приличаха на спиращи дъха атракциони, но това ми допадаше. Той беше добър. Например веднъж, когато тепърва започнахме да се виждаме, той пренесе на гръб през целия град огромен матрак, защото знаеше, че приятелките ми ще останат да нощуват при мен през уикенда. Не че това е нещо невиждано и нечувано, но тогава си помислих: всичките ми предходни гаджета никога не биха си помислили дори да ми предложат нещо подобно. Тогава разбрах, не трябва да изпускам този мъж.

Любов от пръв поглед


Знаете ли, трудно ми е с думи да опиша това чувство, което изпитвам към жена си. Ако просто изредя всичките ѝ добри качества, заради които се влюбих в нея, ще прозвучи все едно наоколо е пълно с такива хора. Но още през първата вечер, в момента на първата ни среща, вече знаех, че тази жена е Единствената! Помежду ни прехвърчаха искри, преминаваше поток от положителни емоции! Харесваше ми това, което говореше и начина, по който отговаряше на въпросите ми. Ако можех, бих се оженил за нея още в онази първа вечер!

Всичко дойде на местата си


Ако трябва да съм кратка, след като се срещнахме, започнах да изпитвам много по-голямо удоволствие от живота. Виждах се през неговите очи и се чувствах много по-забавна, красива, умна. Бях всичко това, когато той беше около мен. Пробуждахме един в друг само най-доброто. Най-дребните подробности от деня ми ми се струваха много по-интересни отколкото бяха и желаех да споделя всичко с него. Вече от нищо не се страхувах. Остана само това всепоглъщащо чувство: докато този човек е до мен, няма невъзможни неща.



Теми   любов

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.