Един от най-прекрасните ми моменти като майка беше, когато дама на средна възраст дойде до мен и 15-месечната ми дъщеря в един ресторант и каза колко се е възхитила на това да ни наблюдава как се наслаждаваме на взаимната си компания. Голямото ми дете винаги е имало увлечение към похапването навън и го обичаше още като бебе. Не всички деца обаче са така.
Ако не бях открила подхода на специалиста по деца Магда Гербер, нямаше да мога да се насладя на задоволителна и интимна връзка с детето си. Не бих могла да повярвам, че мога да възприемам толкова малко дете като истински човек и щях да пропусна толкова много.
Чрез Магда аз научих, че можем да отворим вратата към истинска връзка човек-към-човек с бебето си по всяко време и колкото по-рано, толкова по-добре. Да бъдеш родител е изтощителна и трудна работа и няма смисъл да забавяте най-възнаградителния аспект. Възприемайки подход към родителството, базиран на отношенията, стимулира самочувствието на детето ни, както и социалната и емоционалната му интелигентност.
Ето някои от стъпките, които ще ви отведат до там:
- Възприемайте детето си като завършена личност и уникален индивид.
- Внимателно наблюдавайте и слушайте, вместо да реагирате инстинктивно.
- Говорете на детето си, използвайки уважителен и „истински” език.
- Споделяйте мислите си, описвайте чувствата си.
- Вярвайте във вродената доброта на детето си.
- Помислете от неговата перспектива, за неговата чувствителност и етап на развитие.
- Помнете, че винаги има причина децата да плачат, пищят или мрънкат, затова…
- Бъдете отворени и любопитни.
- Опитайте се да разберете какво се опитва да покаже детето ви, вместо да съдите поведението му.
- Научете се как да поставяте границите със съпричастие и уважение.
- Позволявайте, приемайте и уважавайте всички чувства.
- Преди всичко превърнете изграждането на безопасна, подхранваща и изпълнена с доверие връзка, в свой приоритет.
Ето и историята, която вдъхнови тази моя публикация:
„Вчера имах преживяване, което ми показа колко силно е възпитанието, базирано на уважение: Пътуваме из Франция и се движим назад с графика – пропускаме сън, срещаме се с много хора (много от тях говорят чужд език), нощуваме в чужди легла, налагаме ограничения и прочие. Близо 2-годишната ми дъщеря приема всичко относително добре, но понякога подлага на изпитание търпението ни и избухва.
Вчера, след дълъг ден, изпълнен със занимания, вечеряхме у мои приятели. Това беше първият път, в който детето ми се срещаше с тях. Беше обичайна дълга неделна вечеря с много формалности. След като похапна добре, тя започна да се държи по-буйно и се изправи от стола си. Докато миех ръцете си и й помагах на масата, тя се пресегна да ме прегърне и поиска да я занеса на гърнето – нещо нетипично, защото тя вече го прави сама. Аз я гушнах и тя ми прошепна в ухото „Претоварена съм”. Повторих разбиращо, размишлявайки върху изказването й. Тя не се държеше като претоварена, а като сънена. Беше напълно нормално предвид ситуацията, но не я бях чувала да използва тези думи и затова бях изненадана.
Заведох я в банята и й казах, че може да има малко време сама и че не се налага да се връща на масата, ако не желае. Почетохме книжка заедно и тя каза, че е готова. Хвана ме за врата и ми даде голяма целувка, след което се върнахме на масата и продължихме да се храним.
Това, което е особено забележително е, че беше в съвсем различно настроение от този момент нататък - беше много общителна, приказлива, очарователна, фокусирана върху храната си и блага към домакините. И действително ни победи в тази двучасова вечеря - тя беше последната, която се хранеше!
Беше много вдъхновяващо да видя растящата и способност да е наясно с емоциите си и да ги изразява, а това, че те бяха почетени, имаше силно въздействие върху благополучието й. Въпреки че си легнахме късно и пренощува в още едно непознато легло, тя беше щастлива през останалата част от вечерта и спа наистина добре.
Благодаря ти, че споделяш начини да се учим и да се подобряваме като родители и като личности, чрез тези мощни подходи за възпитаване на детето чрез изграждане на стабилна връзка."
- Жанет Лансбъри
НАЗАД
