X

Как да се справим с цупенето и хленченето на децата

от в 13:27 на 02.10.2014 в Всичко за теб | Семейство


Как да се справим с цупенето и хленченето на децата

Как да се справим с цупенето и хленченето на децата

Всеки родител е изпадал в ситуация, в която малкото и невинно ангелче се превръща нацупено и тръшкащо се зверче, с което се чудим как да се справим. "При всички случаи трябва да помним, че всяко поведение се цели в мишена и служи на определена цел. Само обезкуражените деца поемат по тази изобретателна (макар и грешна) пътека и наша работа като родители е да неутрализираме обезсърчаването и да окрилим детето; трябва да го упътим да реши проблемите си по конструктивен и кооперативен начин", казва световноизвестната авторка Алисън Шейфър в новата си книга "Не, това не са глезотии". Ето част от съветите на създателката на "Скъпи, провалих децата":

ЦУПЕНЕ

Казали сте на дъщеря си, че няма да я пуснете да преспи у приятелката си, понеже там няма да има възрастен. Тя скръства ръце, започва да гледа свирепо и докато се разминавате, ви блъсва, за да излезе от стаята. Вие я следвате до дивана в хола, където ви посреща ръмжене. На всеки въпрос получавате кратък едносричен отговор, черен облак надвисва над дома ви и заплашва да помрачи настроението до края на уикенда. Така изглежда цупенето.

Разберете проблема

Цупенето е чудесна форма на пасивна, мълчалива сила. Вие сте укрепили границата с отказа си и детето ви протестира. То е бясно и на вас, и на вашите правила. Но вместо да избухне в буйна сцена, то е в състояние на имплозия, изразяващо се в тихо цупене. На практика това е мълчаливо тръшкане. Цупенето е насочено към вас, родителя. Целта му е да ви накаже, създавайки ви негативно усещане, най-често за вина или тревога. Детето се надява да промените решението си или да го компенсирате по някакъв друг начин – да му дадете някаква привилегия, за да го ободрите и да го накарате да се чувства по-добре.

Решения

Уверете се, че детето наистина е ядосано и разстроено. Ние искаме децата да споделят с нас разочарованията си. Може би дъщеря ви ви смята за излишно строги със смехотворните си изисквания да има възрастен в къщата. Може да се страхува, че останалите ще я изключат от групата, тъй като никой друг не е подложен на толкова строго изискване. Може да смята, че другите ще я подиграват и ще говорят зад гърба й. Може да е обидена, понеже й нямате доверие, и това да я наранява.
Как да разберем дали детето се затваря и се цупи? Как да му помогнем да се справи с живота, ако не знаем какво го мъчи? Общуването е ключът. Трябва да отидем отвъд цупенето и да разберем от какво се притеснява детето ни. Ето как.

Слушайте активно.

Например: „Виждам, че си разочарована. Може ли да поговорим за това? Искам да разбера“. Помнете, че целта на слушането е да разберете тях, а не да изложите красноречиво собствената си гледна точка. Активното слушане изисква да перифразирате онова, което детето ви споделя – включвайки фактите, ситуацията и емоциите, които то изпитва.
Ако детето в момента не желае да говори, може би има нужда от време, за да се справи с разочарованието си; тогава отложете за малко разговора. Но не чакайте прекалено дълго. Детето ви е много ядосано и ако не изясните ситуацията, има опасност нещата да се възпалят. Вникнете ли веднъж в гледната точка на детето, реагирайте от свое име, а не от негово.

Примери:

Вместо:
„Още си малка.“
Опитайте с:
„Притеснявам се да те пусна в нечия къща без възрастен човек наоколо. Ти си достатъчно разумна, но групата – не е. Нещата могат да излязат от контрол. Ще ми се да почакаме, докато пораснеш още малко или докато наоколо не се появи възрастен, за да контролира групата.“

Вместо:
„Не си достатъчно отговорна.“
Опитайте с:
„Още не съм готова да ти позволя това“.

Не се поддавайте. Цупещото се момиче се надява да промените решението си, за да не бъде разочаровано. Ако се поддадете, дъщеря ви ще научи, че цупенето е ефикасен начин да постига целите си. Не правете тази грешка.

Не компенсирайте.

Ако се чувствате виновни, опитайте да ободрите детето, като му предложите чаша горещо какао или да излезете за сладолед. Ние допринасяме за щастието на децата си, но не сме отговорни за него. Ако потиснатите настроения провокират родителите да правят подаръци, възможно е детето да започне често да изпада в потиснатост заради облагите, които тя носи. Децата са в правото си да се разочароват. Вие сте в правото си да се притеснявате от това. Но и животът понякога разочарова. Не учете детето да получава утешителна награда всеки път, когато се натъкне на житейската мизерия.

Не обръщайте внимание.

Нормално е детето да се цупи, но цупенето обикновено изисква публика. Ако детето упорства и продължи да мрачнее и да мълчи враждебно, помолете го да излезе от стаята или вие излезте. Без публика тихата буря не си струва. Само, моля, не забравяйте активното слушане!

Давайте пример.

Вгледайте се в себе си. Да не би вие да наказвате детето или партньора си с враждебно мълчание, когато сте обидени? Покажете на децата по-добър начин да посрещат неприятностите, като моделирате отворено общуване, и не отдръпвайте обичта си от човека, комуто сте сърдити в момента.

ХЛЕНЧЕНЕ

За мнозина родители то е като дращене с нокти по черна дъска. Проточва се с пронизителен тон: искааааам. Звучи ви познато, нали? „Соооокче, искаааааам соооооооок, мамоооо!“ Забавно е как тонът може да предвещава гибел.

Разберете проблема

Хленченето търси едновременно вниманието и услугите ви. То е универсалното средство на децата и притежава силата да събори стените на библейския Йерихон. Толкова е дразнещо, че ние, родителите, сме открили, че най-бързият и най-лесен начин да накараме детето да спре, е да се предадем. Готови сме на всичко, за да спрем мрънкането.

Решения

Кажете какво поведение харесвате. Вместо да реагирате със „Спри да мрънкаш“, опитайте с „Ще се радвам да си поискаш сок с нормалния си глас“. Опитвали сте го стотици пъти и не работи? Тогава изоставете тази стратегия. Детето знае какво сте направили и че то не е проработило. Запомнете: търсещото внимание поведение цели да ви примами да опявате и напомняте, тъй че, ако сте попаднали в тази бразда, спрете. Изработете си нова стратегия.

Игнорирайте.

Знам, че е трудно, но се престорете, че ушите ви спират да долавят острите мрънкащи звучи, че рецепторите ви реагират само на нормален тон. Иначе казано – не отговаряйте (и бас държа, че детето ще спре). Но не бива да се ядосвате. Усети ли, че сте разстроени, детето ще знае, че сте го чули, въпреки че не му отговаряте.

Покажете му как искате да се държи. Подчертайте колко много цените доброто поведение. Например: „Удоволствие е да ти купя сок, когато ме молиш толкова учтиво. На учтива молба – учтив отговор“.

Отделете време за приучване.

Помогнете на детето само да стига сока и да си налива или само да си обува чорапите. Научете го да се качва на ниско столче и да си налива вода. Преместете купичките в по-ниско чекмедже, така че да може да се обслужва. Възхищавайте се на растящата му независимост и на способността му да се оправя само: „Браво на теб! Съвсем сам/сама се оправи. Толкова си способен/способна!“. Децата печелят доста от неспособността си да се справят с нещо и от нуждата да им се помага. Нека да обърнем посоката така, че неспособността да поглъща по-малко от нашата енергия, и да създадем поводи за положително внимание.

Реагирайте с прегръдка.

Не реагирайте на мрънкането, а предложете: „Искаш ли да те гушна?“. Дори и не подозирате колко успешно този жест може да редуцира мрънкането.

Бъдете проактивни.

Мрънкането има склонността да се засилва, когато сме заети. Ако ви се налага да сготвите или имате работа на компютъра, предложете да се погушкате преди това. „След малко ще ида да готвя, искаш ли да се погушкаме малко преди това?“ Или, ако е възможно, въвлечете детето да ви помогне в онова, което трябва да правите.

Прочетете още съвети от Алисън Шейфър тук

 

"Не, това не са глезотии"

Цена 15 лв.
Издателство Colibri

 

 



Теми   Алисън Шейфър | възпитание | деца | книга | родители | семейство | съвети

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.