Мисля си за това колко е различен живота ми, в сравнение с времето, в което се преместих в Сан Франциско след като завърших колежа. Все още бях с гаджето си, с което ходех от 4 години. Тъкмо започвах работа за популярен уебсайт и в общи линии започвах отначало в нов град. С изключение на няколкото познати, които имах в района, повечето ми приятели и роднини бяха у дома в Лос Анджелис. Само след седмица напуснах приятеля си и общото ни жилище, само след седмица бях напълно сама. Днес мога честно да кажа, че съм по-щастлива, отколкото съм била някога и постигнах всичко, казвайки само една простичка дума: "да".
През първия ми работен ден, фитнес редакторката на сайта ме покани на дегустация на джин из някои от най-добрите местенца от града. Макар и тъкмо да бях завършила колеж, не бях голяма почитателка на алкохола. Но си помислих "какъв по-добър начин да се запозная със Сан Франциско и новите си колеги, от това да се напием заедно?". Затова казах "да" и щастливо приех предложението. Не само, че това беше страхотен начин да се свържа с колегите си, но беше и преживяване, което никога няма да забравя.
Получихме още една покана от редактора си по-късно през годината, която изискваше да летим до Нюпорт Бийч, Калифорния, за уикенд, изпълнен с тренировки и спорт. Може би бях най-малко квалифицираната дама от всички 400 жени в страхотна форма. А за хората, които ме познават, мисълта за това пътуване би била смешна. Независимо, че бях едноличен посланик на преяждането с боклуци и винаги избирах асансьора пред стълбите, казах "да". И дори не подозирах, че това бе началото на един малко по-активен живот. Не си спомням кога за последно бях тичала километър, а какво остава за 5. Но веднага след като изненадах себе си, достигайки финалната линия, прекарах първия следобед на сърф (нещо, което бях правила точно веднъж за 10 минути, когато бях на 8), а после покарах и съп (спорт, при който човек плава с гребло, стоейки върху дъска) - също нещо напълно ново за мен по това време. Излишно е да казвам, че това бяха най-невероятните дни за мен. Тръгнах си вдъхновена да продължа този здравословен начин на живот и все още продължавам да ходя на уроци по танци и се опитвам да посещавам колкото се може повече различни тренировки с приятели.
Превъртам назад и към времето, в което си търсех жилище след раздялата - тогава изградих истинския си социален живот в Сан Франциско. Влюбих се в първото място, което видях и след работа отидох да подпиша договора. Точно когато се разделяхме, бившия наемател ми каза: "Хей, това с изнасянето ми не е трик да си намирам момичета, но искаш ли да пием по питие някой ден?". Не бях излизала с никого в колежа освен с бившия ми, нито пък някога съм приемала покана на напълно непознат. Но наемателя беше сладък и ужасно мил, затова казах "да". И оттогава се превърна в един от най-близките ми приятели, както и причината да знам толкова много за града днес. Опознах се с новите му съквартиранти и невероятния му кръг от приятели, постепенно те станаха и мои приятели и ми показаха повече неща, отколкото някой туристически гид би могъл. В началото осъзнавах колко е трудно да се сприятеляваш, когато си възрастен. За щастие, поради факта, че казах "да" и излязох с напълно непознат, този проблем бързо се разреши.
Преди да се преместя тук, не ми пукаше много за нощния живот. Никога не бях ходила в бар или клуб и винаги бях щастлива да си стоя у дома в събота и неделя, което не се е променило и сега. Но новите приятели означаваха нови преживявания и бях отворена към (повечето) планове, за които имах покана. "Искате ли да идем на (поставете група или диджей тук)?". Слушам предимно хип-хоп, а подобни партита се случват изненадващо рядко в Сан Франциско, в сравнение с процъфтяващата електронна сцена. "Нямам представа кой е това, но да!". И почти винаги преживявам една от най-добрите нощи в живота си.
Една вечер вървях към вкъщи заедно с момиче, с което се бях запознала в клас по танци и тя ми разказа, че е ръководител на нещо, наречено "Един салон" - социално и интелектуално събиране, на което хората обсъждат различни теми всяка седмица. Тя ми сподели, че следващата седмица срещата ще е на тема "Идеята за щастие и науката за него". И ме попита дали бих желала да присъствам. Вероятно можете да се досетите какво отговорих - казах "да". На следващата седмица влязох в една стая, пълна с напълно непознати. Освен някои от предишните участници, се оказа, че никой не познава другите. Както ми обясни тя по време на нашата разходка, това бе безопасно място, на което всички идеи и гледни точки бяха добре дошли. Слушането на личните анекдоти и мисли за щастието на всички отвори очите ми и бях очарована от всички тези различни гледни точки. Бях по-вдъхновена от всякога и веднага се обадих на баща ми, за да му разкажа за невероятната група от хора, с които се бях запознала. Не съм посещавала Салона от доста време, но дори и никога повече да не се върна, се радвам, че бях в състояние да изпитам тази тръпка поне веднъж.
Ако не сте разбрали все още, поуката от историята е да излизате от зоната си на комфорт, когато можете. Социалният ви живот и общото ви благосъстояние ще се възползват от предимствата на това поведение. А когато сте по-отворени към предизвикателствата и възможностите на работното място, това ще ви помогне да бъдете забелязани и да растете като служител. Поемането на инициативата, ентусиазма и желанието да се справите с каквото се изпречи на пътя ви, може да доведе само до добро. И както на работното място, така и извън него, страхът може да ви потиска много повече, отколкото осъзнавате. На никого не му е приятно да се чувства некомфортно, затова и се опитваме да се преборим с това чувство, казвайки "не". Но в секундата, в която преодолеете страха от непознатото и погледнете на това като нов опит или възможност, цялата ви перспектива ще се измести към по-добро.
В допълнение към невероятните преживявания и хора, с които се сблъсках, същото това чувство на удовлетворение и радост стана част от ежедневието ми и не ми е необходимо да правя нещо съдбоносно всеки ден, за да го постигам. Ако човек е отворен към всяка нова възможност, може да позволи на позитивността да достигне и най-тъмните ъгълчета на ежедневието му.
Така че следващият път, когато се чудите дали да приемете покана, поемете риска и кажете „да“. Какво има да губите?
Никол Уи
НАЗАД
