Разбирам: да бъдеш майка е стресиращо, независимо дали работиш извън дома си на половин работен ден, на пълно работно време или изобщо не работиш (и си пробвала и трите, откакто имаме деца!). Аз, твоят съпруг, може би не ти казвам достатъчно често, че виждам какво правиш, поддържаш дома ни, понякога като изрядна машина, други пъти като таратайка, която се нуждае от смяна на маслото, но все пак върви! Ако зависеше от мен, вероятно щях да се обаждам на пътна помощ (или иначе казано – баба, детегледачки, общо-взето всеки, който би ми вдигнал) всеки ден, молейки за помощ.
Ти си силна, ти мислиш напредничаво, ти си гръбнакът на нашето семейство. Но мога да кажа, че понякога цялата тази отговорност ти идва в повече. Дори когато се държиш сякаш всичко е наред, мога да видя колко си близо до това да си изпуснеш нервите, а какво би означалаво това? Това ще засегне всички нас. Искам да те върна от ръба. Искам да се чувстваш подкрепена.
Затова те моля да ме слушаш, когато ти кажа нещата, които мисля щом видя колко си стресирана.
• Виждам колко много правиш, дори и да не ти благодаря за това.
Оценявам, че се прибирам в приятен дом, с топла вечеря и две щастливи деца, които са нахранени и цъвтят. Спомням си онзи уикенд, в който не беше у дома и знам колко много е необходимо, за да поддържаш всичко в ред – това е като да плуваш срещу течението. Но моят ден също е стресиращ, макар и по различен начин и понякога съм твърде зает с работата, за да си спомня да ти кажа „благодаря“ за това, че си изпрала, че си почистила банята, че си се грижила за децата и все пак си намерила време да ми приготвиш вечеря. Ще опитвам да изразявам благодарността си по-често.
• Общувай открито с мен, когато си на косъм да изпуснеш всичко, за да мога да ти помогна.
Всички знаем, че си супергерой, но дори и те се нуждаят от почивка. Когато чувстваш, че ще се побъркаш, ако трябва да измиеш още една чашка, да вдигнеш още едно изсъхнало парченце пластелин или да кажеш на децата ни да си изядат вечерята още веднъж, аз съм там да ти помогна, но трябва да ме помолиш. Не мога да чета мисли и си признавам, че не забелязвам цялата бъркотия, нито пък знам какво трябва да правят децата във всяка една минута като теб. Знам, че не обичаш да признаваш загубата, но когато се чувстваш победена, моля те – кажи ми. Обещавам да помогна.
• Домът ни не трябва да изглежда перфектно.
Разбирам, че харесваш организиран и чист дом. Това е нещо, което ти ме научи да оценявам, откакто те познавам, но с две малки животинки (още известни като децата ни) в дома ни, не винаги ще изглежда толкова страхотно, колкото ти се иска. Затова се откажи от тази невъзможна битка... поне за малко.
• Оценявам всичко, което правиш, но ето какво е наистина важно за мен:
изрядната кухня и перфектно оправените легла, признавам, не ме вълнуват особено. Какво всъщност ценя: вниманието и привързаността ти. Знам, че често си емоционално и физически изтощена след цял ден с децата. Не искам да изисквам повече от теб, но запомни – връзката ни също е важна!
• Моля те, не ни изоставяй, защото сме прецакани без теб!
Сериозно, не можем да бъдем семейство без теб и това, че щастливата жена води до щастлив живот е напълно вярно. Затова ми казвай какво ще те накара да се чувстваш по-добре и стига да не е частен остров, чанта за 1000 или тризнаци, ще направя всичко по силите да ти го осигуря – защото без теб, семейството ни просто няма да функционира.
НАЗАД
