Да простиш значи да продължиш напред?!
Прощаваш, разбира се. И продължаваш.
Това значи ли, че можеш да забравиш?
Значи ли това, че всяко злодеяние трябва да бъде толерирано, простено и забравено?
Учиш се от чуждата злоба...
И искаш да останеш добър, въпреки всичко.
Искаш да съхраниш достойнството и човещината си. Искаш да съхраниш себе си.
Само защото светът е пълен с хора, които поставят знак за равенство между себе си и Бог.
Само защото светът е пълен с хора, които са готови на всяка цена да "измият ръцете си" с теб.
Само защото светът стана фалшив и сив.
Понякога се питам кога всеки ще получи това, което заслужава.
Питам се и дали въобще добротата има някакви измерения.
Питам се необходимо ли е човек да се претопи в масата, за да бъде равнопоставен.
Питам се защо когато искаш да опиташ, пречиш на някой друг.
Толкова ли тясно място за живеене стана нашата Земя?
Толкова ли е важно да имаш всичко?
Всичко, което някой има, а ти нямаш.
Кому е нужно това сравнение?
Защо трябва да гледаш "чуждата паница", вместо да се радваш, че в крайна сметка и ти имаш такава пред себе си, макар и с малко, но пълна.
Хората станаха много първични.
Жалко.
Автор: Венеция Стоянова
НАЗАД
