Какво си мислеше онази нощ, когато не се прибрах?
Притесни ли се? Чудеше ли се къде бях, с кого и какво правих?
Радваше ли се, че имаш леглото само за себе си? Никой нямаше да ти краде завивката.
Надяваше ли се? Може би това беше началото на края. Може би щеше да е толкова лесно.
Какво си мислеше онзи ден на нашата улица?
Беше ли ядосан, че се скарахме? Беше ли щастлив, че ти вдигнах такъв скандал?
Искаше ли да ми се развикаш? Да ми кажеш, че съм луда? Да ме удариш? Да ме прегърнеш и да ме прибереш отново вкъщи?
Какво си мислеше, когато стоях само на дивана?
Беше ли ядосан? А щастлив, че се държа така?
Искаше ли да попиташ какво се е случили? А може би не искаше да чуеш отговора?
Искаше ли да си тръгна? Да остана? Да легнеш на леглото до мен, да забравим за всичко, да разговаряме?
Какво си мислеше в онзи студен ден през май?
Мислеше ли си, че ще открия някой друг?
Мина ли ти през ума, че съм искала да се бориш? Или се беше уморил?
Искаше ли да ме питаш защо или вече знаеше?
Искаше ли да го направиш първи?
Искаше ли да кажеш нещо друго? Да се извиниш? Да ме разкараш?
Да плачеш? Да се смееш?
Върна ли се към хубавите ни спомени? Помниш ли всяка сутрин до хладния майски ден? Всеки мързелив уикенд? Всяка ваканция? Всяка вечеря? Всяко парти?
Дали се случи, защото не можеш да танцуваш?
Чудеше ли се какво исках? А ти? Чудеше ли се какво знаехме въобще тогава?
Искаше ли да се променя? Искаше ли ти да се промениш?
Ние не опитахме ли?
Мечтаеше ли да сме заедно в някой друг момент, да искаме едни и същи неща по едно и също време?
Знаеше ли дали това е правилно?
Знаеше ли дали това е грешно?
Какво си мислеше?
НАЗАД
