Този белег, който стои до сърчицето ти днес ми напомня през какво мина.
Днес гледам на него по различен начин, защото утре ще имаш нов. Не го заслужаваш Фин. Не заслужаваш нито един от тези белези и искрено съжалявам, че не можах да те предпазя от всичко това, което ти се случва.
Иска ми се да ти обещая, че няма да изпитваш болка. Също ми се иска да можех да заявя, че всичко ще бъде наред. Иска ми се да ти обещая, че няма да изпитваш страх. Но но мога...
Мога единствено да ти обещая, че ще бъда неотлъчно до теб и ще осветявам болничната стая с цялата светлина, която нося в себе си. Ще пазя леглото ти денонощно и ще приема всички онези тръбички, които ще имаш в сърцето. Ще направя така, че всеки доктор и всяка сестра ще се държат така с теб, че да се усмихваш. Ще се боря за теб!
Знам, че няма да е лесно, но ти обещавам, че ще си заслужава – за това, бори се и ти! В случай, че утре забравя да ти кажа, защото сигурно ще плача – благодаря ти за смелостта! Благодаря ти, че в теб има повече сила отколкото в мен!
И най-вече... благодаря ти, че ме избра за своя майка!