"Кое е най-голямото ти постижение?"
Сложен въпрос. Въпрос, който се страхуваме да се запитаме сами, а е необичайно да ни питат в обществото. Всъщност, той е толкова неудобен, защото всеки изпитва трудност да намери отговор на въпроса.
Умовете ни се свиват от притеснение в търсене на отговора.
Знаеш за какво говоря. Онова нервно чувство. И все пак: Кое е най-великото ти постижение?
Можеш да кажеш популярност, пари, кариера, амбиции, велика любов, приятели, деца, брак и още толкова много неща, но ако всичко това изчезне, ще се гордееш ли все още със себе си, че си постигнала нещо?
Аз вярвам, че най-голямото ни постижение не е свързано с нас самите. Често се съсредоточаваме в нашето съществуване, в нашите проблеми, щастие. Забравяме, че не сме сами.
Вярвам също, че Бог ни благославя и трябва да поделим тази благословия с другите.
Не казвам, че трябва да посветиш живота си напълно на цяла кауза, а че трябва да си добра. Нужно е да даваме пример, да окуражаваме околните. Трябва да избягаме от оковите.
Повярвай ми, защото промяната ще дойде, когато решиш да бъдеш добра.